Изпитания по пътя....

* * * * *

на този път поредно изпитание
в среднощен вятър
и дъждовно утро
в съня прегърнала поредното
признание
във дните към реалността си
се завръщам....

и някъде зад ъгъл неочаквано
ще срещна знам
аз някой ден мечтите си
ще ги докосна
с връхчета на пръстите
в следите им
изгубила очите си....

Cosmic Love - Kitaro

*****

искам да крещя
но нещо в мен изгаря
нещо в мен се счупва
и мълчи
стена висока
мислите възпира
стопява ги във нощните
мъгли

ще ми прости ли времето
небето
и шепота в безименна река
че думите превърнати
във ехо
затворих зад невидима
врата

ще ме прегърне ли отново
вятър
роден във огън
и във светлина
дали на север
някъде в полята
ще скита пак след мене
радостта

все тъй вървя
и под звездите лунно
надежда в шепите си
тихичко държа
дори за малко
в страх да се изгубя
към бряг единствен път
ще извървя

Маги - Трябва да знам

*****
:)

The Line....

* * * * *

плаках пак…

за Теб и онова разбиране…

което се изгуби между вятъра…

отдавна…

бях дете, а ти си тръгна…

там – във светлото…

остави ме объркана…

в една полуреалност…

със изкривено от сълзите

съществуване…

с размити по стъклото капки дъжд…

със слънце…

вече незатоплящо…

студено ми е…

много много дни…

но свикнах повече да Вярвам

в себе си…

в сърцето си….

в една душа обречена

на вечно лутане…

някъде към Вечното…

за теб си мисля…

Винаги когато слънчев лъч…

на челото ми в утрото

почука…

до болка вия, плача

и без глас…

опитала от всичко

да се скрия…

И пак Сама ще трябва да реша…

да оцелея

или да изчезна…

в една мечта

за малко ще се приютя…

а после пак

с реалността си

ще се слея…

* * * * *

24 часово....

* * * * *

Обичах те във десет и петнайсет

и после пак в дванайсет по обяд

на всеки час в секунди осемнайсет

за Тебе ветровете ми шептят....

а във тринайсет някъде дълбоко

мечтите ти  в душата си дочух

в петнайсет полетяла на високо

за Тебе песничка запях по слух....

във седемнайсет по шосето тичах

и стихове безмълвна ти редях,

във вечна обич пламенно се вричах

за щастие молитви си шептях....

Обичах те и в двадесет без четвърт

под пламналите пролетни звезди,

а после в сънища към тебе устремена

Обичах те и в двадесет и три....

Обичам те по двадесет и четири

горяща, неподправена, добра,

за Теб съм само Истинска, усети ли,

сред часовете случена Съдба....

* * * * *

Пролетни измерения ....

Пролет във стъклото....

Във утрото почука Пролетта

и нежно през стъклото се усмихна,

отново ме прегърна радостта,

душата ми сред вятъра притихна.

А после цветовете на деня,

ме следваха по пътища безкрайни,

 роди се пак у мене Любовта,

сред чувствата оказали се трайни.

Щастлива съм под синьото небе

и волна лекокрила като птица,

запазена във нечие сърце,

прелитаща във нощите звездица.

* * * * *

Пролет сред пустиня....

Пролет пее сред пустиня,

в пясъка вода намира,

бели облаци крилати,

вятър по небето прати.

Стъпките вълшебни скрива,

към оазис път намира,

а във коша от звезди,

греят нечии мечти.

Смело следвай ти Съдбата,

Вяра имай във душата,

всичко там е начертано,

и Божествено избрано.

* * * * *

 

* * * * *

Smile :)  

Тихо, тихо, само слушай....

           Пишеш ли провокиран от интелекта…. Пиша защото чувствам…. Силно…. Деструктивно…. Вълшебно…. Летящо…. Нежно…. Цветно…. Дъждовно-слънчево…. и Романтично…. Както само аз Мога…. ВзривоОпасно става, когато интелектът се сблъска със силните емоции…. Неочаквано …. Нетърсено случване…. и някой си тръгва…. някой умира…. някой продължава да живее някъде…. и да обича в мълчание…. без очакване…. В реалността ли само чувствата са Истина?.... Това Съдбата зная ще отсъди…. И въпреки, че е болезнено…. Да, прав е Уди Алън като казва, че Талантът да бъдеш щастлив е да оценяваш и харесваш това, което имаш, а не това, което нямаш! Аз имам Теб във Мен. Дали Ти е достатъчно?.... 

 

Тихо, тихо, само слушай ….

Шепота ти....

* * * * *

Шепнеш ли или без глас....
Отново ми говориш в тъмното....
Шепни ми във среднощния безкраен час....
Аз крача смело там към Теб....
Във бъдното....

От шепота ти блика светлина....
А тя облича тялото ми във илюзия....
Небрежни стъпки сред безименна река....
Отново раждат нашата....
Дифузия....

Шепни ми в този кръговрат....
От сила и изгарящи съмнения.....
И винаги в забързания свят....
Пази от бури моите....
Движения.....

* * * * *

Your whisper....

За приятелството Вечно....

 

* * * * * Има неща в живота ни, които просто са константни... Не съм се замисляла над това, че в живота ми има хора, приятели с които каквито и разстояния, месеци и години да ме делят, остават вътре в мен, част от мен и срещнем ли се дори след много време все едно не сме се разделяли... Незнам, може би и интернет помага за това усещане, НО.... Съвсем различно е усещането при личния контакт.... Не бях виждала Дидо от 10 години, да като че ли се видяхме последно през 2001-ва... Далеч е той, зад граница.... Пътува къде ли не по света.... Но тая вечер се появи и си изкарахме чудесно.... Казахме си толкова неща, направи ни съпричастни на неговия свят, ние пък му описахме нашия.... Прегърнахме се така, както само ние се прегръщаме още от детството... Някак си пак се стоплих - > с онази топлина и нежност, която винаги изпитвам когато мисля за приятелите ми от ученическата ни компания - момчетата и аз и Ирка... Пръсна ни времето, къде ли не по тоя свят.... , но някъде дълбоко в себе си продължаваме да сме свързани едни с други - чрез всички хубави мигове които преживяхме преди 20 години заедно, с любимите ни песни, с еднаквите честоти на функциониране на душите ни, изобщо с цялото ни Наше.... В момента се усмихвам.... Вероятно ще се усмихвам още много дни напред.... Дали ще ми се случи някога да пътувам по Road 66 в Америка Дидо би отговорил - защо не - "Започвай да събираш парите, Еличке! (както се избъзика тая вечер да заделям от закуски и да не "мухам" банички.... не че аз ям такива, но така е думата).... А той се пребори с толкова много трудности, за да намери неговото си място под слънцето, така както се борихме и продължаваме ежедневно да се борим всички от тайфата.... Мило ми става като си помисля.... Близо до Дидо, до Тошо, до Боян, до Ирка се чувствам пак на седемнадесет...., безгрижна, волна, сигурна че бъдещето ще ми донесе само щастливи предизвикателства, които най-вече ще ме накарат да се забавлявам и усмихвам повече.... Далеч сме едни от други днес, но когато имаме наистина нужда от приятелско рамо и то се появява.... като тогава - в автобуса преди няколко месеца - от всички места в автобуса се оказа, че с Ирка сме си купили билети една до друга, без да знаем една за друга, че ще пътуваме (аз дори не знаех, че тя е в България)...., а после пътя до София беше супер - наваксахме за незнам си колко години назад.... и беше топло и уютно, така както само ние можем да си го изпитаме, в нашия си сакрален приятелски свят.... Щастливка съм аз с тези мои приятели.... Трябва да сме благодарни на съдбата, че ни срещна и събра заедно преди толкова години.... Дидо тая вечер ми припомни за старата бас китара.... Май трябва да я извадя от калъфа, преди години той ми я даде всъщност.... Не е забравил.... Може пък на лято да "ударим" един Hush в градината колко му е..... Ей я къде е Америка - > разстоянията са, за да се преодоляват.... Обич е чувството, което изпитах - обич към всичко хубаво от миналото ни, което винаги ще държи оня наш приятелски кръг цял, независимо от всичко, Приятелство в най-чистия вид необременено от условности е думата, която винаги ще характеризира невидимата връзка помежду ни, независимо от разстоянията, времето, случванията в живота ни, Вечност е отвъд времевия критерий за случване на всичко между мен и приятелите ми от ученическите години - нещо постоянно, константно опорно, в което има някакъв невидим огън, от който винаги можеш да почерпиш сила или просто да се стоплиш, когато ти е студено.... Хубави са такива срещи.... Радвам се, че най-накрая видях Дидо след толкова много време.... Радвам се, че Съдбата ни срещна с Ирка в оня автобус преди време.... Радвам се, че Тошо го има и винаги мога да му се обадя, да му кажа "Хей, здравей, Тоше, обадих се просто да чуя гласа ти!"..... Радвам се, че Боян подарява усмивки и оптимизъм без значение на кого, в дните.... Радвам се, че Станислав иска да преследва мечтите си свързани с моделизъм, напук на това че мечтателите не са много на почит в днешно време.... Радвам се, че ги имам в сърцето си.... Приятелите от детството ми..... Онези, които винаги ме връщат към най-доброто у мен! И вярвам, че така ще е и за вбъдеще! Обичам ви! И тъй ще е! И без Цепелин не може щом се разказва за Дидо....  ..... и за всички нас от ученическата тайфа!!!   * * * * *  * * * * *

Желания....

* * * * *

Как искам в хоризонта да потъна,

изгубена сред сини дълбини,

една вълна щастлива да прегърна

във слънчевите мартенски лъчи.

На пясъка сърце да нарисувам

и името ти нежно да мълвя,

със вятър по брега да полудувам,

пътека лунна в нощ да извървя.

Мечтите си във шепите да скрия,

дворец от миди да си построя,

душите ни в магия да обвия,

във птица волна да се преродя.

Една звезда да бъда във небето,

безмълвна да дарявам светлина,

и всички тайни скрила сред морето,

да сбъдна свойта приказна съдба.

 

* * * * *

The melody and video....

Enigma - Age Of Loneliness  

* * * * *

***** 

Strange kind of woman....

* * * * *

Странен тип жена съм,

нищо не разбирам,

лесно се изгубвам,

трудно се намирам.

Скитам между думи,

с ветрове играя,

а във лунни нощи,

за небе мечтая.

В изгрева се раждам,

в залеза умирам,

винаги потребна

пътя свой откривам.

Може да ме срещнеш

там накрай земята,

в шепите си скрила

цвят от светлината.

Зная Да Обичам –

страстно и опасно,

да летя със тебе,

май ще е прекрасно.

Странен тип жена съм –

слънчево-дъждовна,

срещата със мене,

знай, че е Съдбовна.

 * * * * *

The melody....

Deep Purple - Strange Kind Of Woman

 * * * * *

Весел празник на всички странни жени.... като мен!

:)))