Powered By Blogger

вторник, 28 август 2012 г.

Summertime Sadness….










*****
eдна тъга след лятото извира
потича като вятърен рефрен
магията отново преоткрила
се втурвам след отлитащия ден
а босите ми стъпки мълчаливо
пак  отразяват бряг и светлина
от  облаци погалена  игриво
усещам  част от твойта топлина
усмивка нежна пари в мойте длани
и птиците танцуват във синхрон
мечтите ми във сънища избрани
по пътища се скитат в полутон
политам във небесните полета
прегърнали душата ми с копнеж
говоря със вълшебните дървета
облечени във цветно-летен скреж
аз само теб откривам в синевата
във всяка глътка слънце сред дъжда
със твоя глас ми шепне тишината
щастлива съм дори и да тъжа

@Eli

 


*****

неделя, 26 август 2012 г.

Трасиране (през) (в) (между) реалността….





*****

прободена безшумно и родена
във утро на стопени небеса
от сцена на Вселените свалена
за да дарява по Земята доброта

минутите заскитаха с усмивка
валеше във косите и дъжда
един слепец мечтите и поиска
подаде ги с пречистена душа

съшиваше парцалените кукли
прегърнала тревожна тишина
със тайна мисъл в скитащите букви
пренареди за себе си света

в една река с надежда се огледа
със струните на вятър поигра
и все така усмихната и бледа
във бурите със нежност оцеля

а после миг дойде да си замине
отново да пребъде във звезда
реалността – тя няма да загине
остави я - тунел през Вечността

@Eli


 

*****

петък, 24 август 2012 г.

Ще полетя.... Ще полетим....




Когато вятърът докосне сетивата
в едно Обичане от времето избрано
смълчана в миг се скривам във душата
сред атоми шептяща разпиляно….

А капки нежност от Луна родени
в косите ми попиват пак щастливо
мечтите ми в зелено оцветени
в небето отразяват се красиво….

Безкраен полет в тихата Вселена
от Мен и Теб с вълшебство сътворена….


 
изображение от тук


 


ps :  Едно любимо клипче :)))



****

четвъртък, 23 август 2012 г.

Дилеми....




(Размисли в живеенето…)

назъбено минутите отхапват
от вярата ми
късат обичта
и онзи топъл порив
на забрава
отлита и завръща се студа

изпразнено от ветрове
огнище
самотно грачи в нощна
тишина
вървя със боси стъпки по стърнище
а във очите няма светлина

изплаках цялата си сила
във реките
очаквайки прегръдка във дъжда
изчезващ силует
в мъглите
и липсваща в ръката ми ръка

да бъда грешна
някак се научих
прегърнала безкрайната вина
разбиране възможно
не получих
но и това с готовност ще простя

кога изгубихме
магическото чувство
за миг преплело нашите съдби
не искам във душата да е пусто
да няма слънце
в идващите дни

да си отида или да остана
да полетя или пък да вървя
полезен ход май вече
не остана
на граница съм
чуваш ли Съдба

@Eli


                          

сряда, 22 август 2012 г.

Откакто те обичам....







*****

от оня миг
във който те обичам
душата ми по-истински звучи
а босите ми стъпки
в мрака
оставят видими за звездното следи

косите ми
по вятър разпилени
събират пътища във лятна
тишина
а мислите ми в твоите поспрели
прегръщат пак желана свобода

от оня миг
във който те обичам
по-бързо някак времето лети
вълшебни думи
шепнейки изричам
изгубена в простора от мечти

и все така съм
малка уязвима
там някъде на края на света
Единствена сред многото Любима
в безкрая странно случена
Съдба

@Eli


                       
                                       

събота, 18 август 2012 г.

Необходимост ли е….








*****

необходимост ли е приливът
когато
една вълна изгубва океана
попила там –
във пясъчното злато
за него плаче тя пак
разпиляна

необходимост ли е отливът
когато
една вълна прегръща океана
потънала
в мастилено дълбоко
в прегръдката му
само е разбрана

необходимост ли е по брега
да ходиш когато
във простора се откриваш
и в хиляди неписани
закони
ти своя път сред звездното
съзираш

необходимост е единствено
Зората
в която се оглеждаш мълчаливо
а после стъпките ти –
песен във водата
към бъдното
отнасят те щастливо

@Eli
                     
                            

 ***

четвъртък, 16 август 2012 г.

сряда, 15 август 2012 г.

Дръж се за мен.....












*****

вървя
по острото назъбено стърнище
очите слепи
във косите прах
една звезда сълзите пресушава
и пътя осветява
пак

за мен се дръж
това остава само
в торбата от горчива самота
макар понякога
от болка да пресяда
в тунела май се вижда
светлина

какво е щастието
мигове от вечност
накъсани лъжливо във зори
в очите ми
угаснала безбрежност
в ръцете ти
заключено “преди”

незнам защо
изгубих цветовете
на миналите близки небеса
далече съм
във плен на ветровете
и следвам просто
нишката Съдба

ще те (го) Обичам Винаги
в безкрая
по странна траектория с лъчи
от птиците аз знам
че ще узная
дали в съня му (ти)
моя глас звучи

за мен се дръж
това остава само
когато бурята до край ни изтощи
вълшебен Феникс
в скитащото ято
дарява сила
в идващите дни

@Eli

                

   

< - >

понеделник, 13 август 2012 г.

Спомни си бъдещето…..






*****

спомни си бъдещето
там където
изписано е всичко
още в миналото
а стъпките Съдбовно извървени
по миговете случват
думите ни

една врата
отворена случайно
в декември
някъде на свечеряване
и слънчево-заспало откровение
душа открита
май по пълнолуние

едни ръце
измръзнали във преспите
докато пръстите им пишеха
Обичам те
а после танц в реките
заблестелите
в едно магично и смълчано вричане

спомни си бъдещето
в него се дочакваме
на оня кръстопът
от всички сънища
един във друг
сред вятъра потъваме
и някъде в безкрая се изгубваме

@Eli

                                         

                                   *****

петък, 10 август 2012 г.

Заплаквам всеки път, когато….





*****

заплаквам всеки път
когато
вълни погалят моите коси
една скала
в безкрая ми нашепва
за миналите
тъй щастливи дни

сълзи-кристали
бавно се изливат
попиват във зелената трева
и своя път към бъдното
намират
а аз оставам
все така сама

очите ми –
две езерни подкови
се сливат като песен
със дъжда
и знам душата
всичко ще пребори
дори за миг в нощта да потъжа

заплаквам всеки път
когато
напиша Обич в синьото небе
а после сгушена
във скитащия вятър
у мен откривам
Твоето сърце   

@Eli


                               

четвъртък, 9 август 2012 г.

Размисли по път (вслушана в сърцето)....








*****

уморена скитам всяка нощ
и боси стъпки пръскам сред звездите
Луната гледа с тихата си мощ
а от въпроси моя свят обвит е
нашепва вятър сладко-син рефрен
една надежда скрито се процежда
а погледа на птици устремен
във свят вълшебен странно  ме отвежда
измокрена във бисерни реки
а после в слънце златно  изсушена
една мечта в косите ми блести
сред летните мъгли родена
и чакам знак житейски нелогичен
но вътре в мен отекващ като брод
а избора – той винаги е личен
и вид рожденно дефиниран код
нетърсеното щастие ще случа
там някъде накрая на света
кармичните уроци ще науча
докато тичам все след Любовта

@Eli


 

*****

вторник, 7 август 2012 г.

Има кътче в моето сърце….






* * * * *

има кътче в моето сърце
където слънце вятъра пресича
там сливам се със Теб в едно небе
надежда бяла страстно ме съблича….

има кътче в моето сърце
където всички думи са вълшебни
и влюбени щастливи цветове
преплитат се във мислите ми звездни….

има кътче в моето сърце
където всички рани са лечими
безгрижна скитам пак като хлапе
по улици от минало любими….

има кътче в моето сърце
където всички тайни са реалност
и сгушена в любимите ръце
трептя в Живот – магическа безкрайност….

@Eli

 

*****

неделя, 5 август 2012 г.

Love Is....



Music waterfalls....

* * * * *


Любовта е парче самота
Скрита в късове от времето
Любовта е Моята във Твоята душа
Невъзможност да напуснем стремето.....
Любовта е част от Вечността
Във която ще се слеем дишайки
Любовта е сянката на Мъдростта
В търсенето на която пишейки....
С Теб намерихме брега
Там по който още все тъй скитайки
Ще дочакаме снега
Със мечтите си политайки....