Безмълвно....

Вглъбяване....

 

*****

Не можем да забравим, когато са намесени усещанията за любов и за разочарование от различни фактори в живеенето. Поглеждаме през рамо и разпръсваме мислите с надеждата да достигнат неизвестен адрес – там някъде под звездното. А после крачим боси в светлото по сивия асфалт, и ден след ден рисуваме надежда във дълбокото. Спъваме се, падаме, отново ставаме, вървим. Неувереност се впива в раменете. Морето е далеч, а равнината пожълтява. Водата се смалява. Запява есен и някак топлината се стопява. Мълчанието крием в шепи. Духът ни оцелява, но на каква цена и до кога? Далечното във себе си усещаш близко, а близкото така далечно…. Дори поезията в тези дни е някак си безшумна, извира, но ритъма и страда…. През октомври миналото става права линия. Очите плачат повече и повече любов е нужна. Търсиш щастието в лицата, които срещаш някъде по пътя. А жиците за кой ли път са лястовичи пристан, от който искаш да погледаш към безкрайното. За да откриеш някого. И птица ставаш, и пак отлиташ в празното. Разперила криле се приютяваш в прегръдката единствена на вятъра. И всичко друго някак избледнява. Настъпва време за вглъбяване.

***

изпих до дъно

чашата горчива

на осъзнатия погрешен път

илюзиите си със трясък счупих

Съдбата

си преметнах я на гръб

боля моментно

някъде във празното

ала по-силна вече съм нали

открих за миг решение в неясното

прошепнато от  вятъра

в зори

@Eli

 

***

Самодивско....

Там Някъде в нИкъдето….

(нещо за нечия Истина….)

истината цял живот я търся

а тя скита

скрила дух във шепи

някъде високо във небето

стъпките и не открива

всеки

истината цял живота мечтае

и изчезва

после се завръща

и коя е – тя сама не знае

но в магия Винаги

обгръща

истината лесно се сънува

ала трудно някак се изрича

важно е това

че съществува

всичко друго с времето

изтича

Тя къде е

само вятър знае

и нашепва тихо в свойта песен

някой ден той знам

ще си признае

броди с Нея във безкрай отнесен

@Eli

 

* * * * *

Тихо, тихо, само слушай....

 

*****

Аз вярвам....

*****

                               на Таня

Че те обичам искам да ти кажа,
че вярвам в теб, във нашите мечти,
във чувствата които ме изгарят,
които ме пробуждат във зори.

Аз вярвам, че доброто съществува,
че има хора честни и добри,
че истинската обич тържествува
напук на всички болки и злини.

Аз вярвам в любовта като жарава,
червена като залеза кървящ,
отворен, като огнестрелна рана,
като дете за майка си тъжащ.

Аз вярвам, че живота продължава,
а времето отмерва своя ход,
че хубавите спомени остават,
да сгряват в миг студения живот.

                                   10.09.1992г.

@Eli

ps : На 11.09.2012г. приятелката ми Таня, на която е посветено това стихотворение стана за първи път майка! Роди момиченце! Искаше ми се по някакъв начин да я поздравя и така намерих повод да споделя отново това стихо отпреди 20 години! Повече такива щастливи мигове в дните ни, това си пожелавам, не само за мен и Таня, но и за всички наши близки и приятели!

 

****

Една лъжица…

 

*****

една лъжица нежност
е достатъчна
за да нахраня моята душа
да скрия сила
в себе си
с нечаканост
да си простя
дори и да сгреша

една лъжица обич
е спасение
за вярата ми
в есенни мъгли
небрежен зов
от синьо измерение
ми носи вести
винаги в зори

една лъжица радост
е магията
смълчана в съкровени
дълбини
тя като музика
се влива в мене цялата
понася ме
към слънце и звезди

една лъжица истина
е пътя ми
във бъдещите
неизвестни дни
по стъпките ми
водещи за някъде
надежда тиха
винаги блести

една лъжица…
знаеш го, нали…

@Eli

                             

Die Liebe....

*****

реки от четири посоки

на кръстопът се срещат в есента

а водопадът шепне нежно влюбен

във търсене на приказна вода

полита тя с крила на птица бяла

в безкрайната блестяща синева

душата и е цялата огряна

от Любовта родена на брега

със боси стъпки по скалата тича

косите си е сплела във дъга

сърцето си на вятъра обрича

от вътре я изпълва светлина

самотен сал копнежа и спасява

и бавно я пренася през света

сред бурите без страх я оцелява

отвеждайки я в приказна страна

кристален път морето И отваря

през дни и нощи слънце и луни

от миналото страница затваря

и бъдещето ражда в сноп лъчи

съдбовни знаци сред вода трептяха

в едни очи попиха в утринта

и срещнати надеждите се спряха

при водопада точно на ръба

@Eli

 

*****

Влюбени....

 

 

 

Запечатано от @Eli

.... и музика за фон .... :)

 

* * * * *