*****
Любовта
започва винаги със страст. Дива, необуздана, нечакана, но случена страст.
Кръвта в слепоочията забива, устните пресъхват, а очите потъват в безкрая без
порив за завръщане. Да, това се случи на Франк и Кора. Една от десетте Божи
заповеди гласи – „Не пожелавай жената на ближния си”. Защо ли, обаче, в
реалността е правило тази заповед да
бъде нарушавана, а спазването и е по-скоро изключение и повод за извод, че
някой упорства безсмислено до глупост? Грях ли е да се влюбиш и да желаеш? Грях
ли е в теб да се влюбят и да те желаят? Франк е скитник, а тя е много омъжена
за обикновен съпруг, грък по произход, с добра душа, хубав глас и наивност в
неограничени количества. Вероятно всичко
е в рамките на приемливото общочовешко понятие за грешност, докато от
откъснатата ябълка на греха не изскочи червейчето – провокатор и инициатор на
убийствени мисли. Убийствени буквално и преносно. Любовта не може да оправдае
ничия смърт. Смъртта изкривява любовта. Крилете се пречупват и дори да бъде
получен шанс да се продължи по начертания път, рано или късно кръга се затваря.
Полетът завършва с оглушителна зрелищна катастрофа. И някой плаща цената. Първият опит за убийство излезе неуспешен.
Решиха да бягат. Тя се отказа, защото вътре в себе си бе решила, че заслужава
друг тип живот. Живот, който Франк не може да и осигури. Все пак той беше
скитник. Пътят беше неговият живот, неговият ритмичен начин на дишане, неговият
вечен избор. И страстта като че ли, отстъпи пред разума. Той замина,тя остана. Дали
за съжаление или за радост, все пак двамата останаха свързани сродни души, две
изгубено-намерили се планети, две тела обладани от страстно желание умело
прикривано с маска на безразличие пред света и нажежавано до червено в миговете
насаме. Понякога романтично и нежно, друг път брутално и разкъсващо. Той се върна. И този път пламна още
по-сериозен пожар. Без възможност за потушаване. А после план, път, катастрофа,
секс (да, колкото и странно да звучи,
докато третият в играта береше душа, страстта осъществи едно от най-запомнящите
се проявления в разказаната история), разследване, игри на нерви,
надхитряване, предателство на любовта,
той – пострадал, тя - с присъда, счупено доверие, но обвързани до невъзможност. Последвалите дни, като че ли са ярък пример за
относителността на понятието за щастие. Отново различни цели, различни желания,
различно отношение към случилото се, усещане за несигурност и накъсана нишка,
свързвана отново и отново в кратки мигове обилно полети с алкохол и подхранени
от неизчерпаемата страст – онази пагубната, завличащата, извън всякаква логика
и правила. С времето недоверието нарастна, придоби гигантски заплашителни
размери – за Франк бе трудно да признае дори пред самия себе си, че иска да
убие Кора, а за Кора бе трудно да свикне с мисълта, че Франк иска да я убие.
Въпреки това и двамата останаха откровенни до болка един към друг – поведение достойно за възхищение. А между тях онази страст – същата страст,
която връщаше отново и отново лентата в
началото, като горчиво-сладък рефрен. Дойде момент и да поплуват. Мигът за
пречистване на душите от съмненията и страховете. И, като че ли, се случи. За един
кратък споделен миг в прегръдката на
водната стихия. Вероятно, обаче, твърде дълго и двамата бяха мислили за
смъртта. И безгласно я призоваха по вятъра. Или просто настъпи моментът за логично-еквивалентният
отговор на Вселената – Франк уби, за да си осигури непрекъснат достъп до Тази,
която за пръв и последен път в странното му безпътно съществуване, го накара да
чувства, а след това опитвайки се да помогне на същата Тази важна като всяка
глътка въздух за него жена предизвика катастрофата и я уби.... Смъртта влече
след себе си смърт и щастието е невъзможно, ако за да бъде постигнато, нечие
дихание е потънало в безкрайното. Да, така е, пощальонът винаги звъни два
пъти. А може да не звънне и нито веднъж –
ако човек съумее да изживее страстта всеотдайно пълноценно и докрай, без да
нарани нечии чувства, без да ограничи или отнеме нечие право на живот, съумявайки да дава повече в
любовта – с много емоция, но и с достатъчно разум, без да анализира прекалено
това което получава от Другия в замяна. Дали
е постижимо? Животът няма универсален отговор. Всяка Любов е неповторима, но е и рисковано изпитание
за силата на духа. Всяка страст се случва, за да бъде изживяна. Като че ли
накрая остава единствано правото ни да бъдем активни участници в миговете по пътя си реализирайки ги по начина,
по който сме избрали и да се надяваме да имаме вътрешната сила да понесем без
страх бремето на отговорността за всяко решение, всяка постъпка, за начина по
който сме избрали да обичаме и да ни обичат, за грешно-правилните и
правилно-грешните стъпки, които сме извървели заради страстта. Защото след всичко, остава само и единствено
Любовта.
@Eli
*****
