снимка :
Някъде от интернет
Загледа се през прозореца. Дъждът бавно
изсипваше тоновете си по сивия асфалт. В малкото кафене беше уютно и тихо.
Разбърка замислено ваниловия чай и леко се усмихна. Обичаше да сяда тук – на
същата тази маса. С него. Да гледат снимките на ретро музиканти окачени по
стените. Създаваха и чувство за безвремие и носеха усещане за спокойствие.
Смееха се много. Разговаряха за всичко, което вълнуваше сърцата им. Или просто
потъваха в очите си – тя в неговите тъмни бездни, той в нейните бисерни езера.
Дори мълчанието шепнеше с достатъчност. Барманът беше същият. Все така търкаше
с бяла ленена кърпа чашите зад дългия бар плот. Хвърляше и по някой поглед.
Сякаш четеше мислите и. Едва ли. Мислите и бяха парчета истина разхвърляни в
дъждовните капки. Бяха и ванилията в чая, който се готвеше да изпие и чийто
аромат така неистово и напомняше за щастливото време затворено зад врата с
надпис Минало. Беше обичала така както се обича един единствен път в живота.
Беше я обичал по неговия си начин – болезнен, възторжен, прикрито ироничен,
неочакван, на моменти хаотичен, но единствено възможен. Научи я да живее в
днес, докато мечтае за утре. Разпиля по тялото и музика. Счупи ограниченията на
малкия и крехък свят. А после си отиде. Без следа. Без обяснения. Отново
разбърка ваниловата смес с усещане за споделеност. И чу гласа му в дълбокото си
: „Мислех, че съм те изгубил”. „Всъщност ти никога не си ме имал” – отговори му
едва чуто, повече на себе си. Малка сълза се търкулна по бледата и буза.
Избърса я с опакото на ръката си. Отново се загледа в дъждовните талази зад
прозореца. Той спаси живота и. Нищо не можеше да промени това. Стъпките му бяха
заглъхнали, но все още чуваше звука от виолончелото му. Мелодия белязала живота
и със сбъднатост. Вдъхна отново аромата на ванилия, който тихо се стелеше в
уютното малко кафене. Отпи от чая. Хубаво беше това усещане за обич без
притежаване. Беше уверена, че свободата ще го върне някой ден при нея. Дори и в
друго измерение. Някой ден.... за да танцуват боси, щастливи и докрайно
измислени в сладко-горчивият ритъм на пролетен дъжд....Някой ден.... като
днешния....
*****
