Powered By Blogger

понеделник, 30 април 2012 г.

Любовта обича съвпаденията....





В края на месеца - едно филмче, което гледахме с приятелката ми Румяна още миналата година! Много ни хареса, а снощи докато си шетах в кухнята малко преди полунощ, под течащата вода на чешмата внезапно ми мина мисъл за него. Бях забравила заглавието, но днес Румито ми го припомни с един смс, както се разбрахме снощи малко преди полунощ „Любовта обича съвпаденията”!:) Реших днес да намеря мини клиповете и да ги споделя! Всички са поканени да гледат. Мисля, че си заслужава и навежда на доста размисли за смисъла на човешкия живот, за мисията, която всеки един от нас има на този свят, за житейския ни път, за вълшебствата и предопределеностите, за случайността наречена Съдба! И да не забравя – Любовта като единствена Реалност!

Приятно гледане!:)







 


 


 


 


 


 


 

неделя, 29 април 2012 г.

Тихо, тихо, само слушай....



Не знам немски, но това парче много ми харесва....
                   
(... и често си го слушам в нощните часове...)




:) 

Намерих текста....
Поствам го (като първи коментар) и ще разчитам на наминаващи ентусиасти 
да репостнат коментар с превод.... 

сряда, 25 април 2012 г.

One day....






някой ден ще те обичам
на вълшебен бряг
косите ми когато разпилеят
безкрайни шепоти
на хиляди звезди
слънца червени
там където греят

ще се разтилат
сребърни вълни
а птици във простора
ще се реят
ще се изгубя в твоите очи
мечтите ми със звън
ще оцелеят

ще гледам как
отлиташ надалеч
а после се завръщаш
със лъчите
в една усмивка песен
или жест
ще пресушава времето сълзите

ще бъда твоя
ти ще бъдеш Мой
във приказка родена
сред прибоя
една скала
зад пясъчен завой
ще пази Любовта ни
и покоя

* * * * *


   The melody....
One day - Hans Zimmer




* * * * *


* * * * *

вторник, 24 април 2012 г.

Душата си тръгна….








душата изтръпна
решителна хванала меча
изтръгнала болка очакване вечност
и страх спотаен във оградите каменни
нейде по пътя

реши да убива
с мълчание никому нужно
а вътре във себе си бясно стопена
замахна със меча
отряза парче от надежда

душата отказа да плаче
да моли да търси да пречи
прегърна простора
по ръба на напукана гневност
и пак се съблече

душата си тръгна
тъгата си скрила във шепи
със слънце в косите
и нежност в очите
пое по незнайни пътеки

реши да загине
в река от забрава родена
след нейните стъпки
само вятър във песен
простена

* * * * *


* * * * *


* * * * *

събота, 21 април 2012 г.

Отново пак ....










* * * * *

Пътувайки откривам свойте дири
сред пясъци пустинни, брегове
и нежна песен вятър ще засвири,
при срещата ми с нови светове.

И пак летя там някъде високо,
отново сила в мен се разгоря,
далеч остана мрачното дълбоко,
а болката със утрото изтля.

Ще бъда пак пустинната принцеса,
за влюбените странници - звезда,
очите ми в небесната завеса,
ще пазят всеки атом светлина.

Отново вяра в мене се възражда,
по-Истинска се будя след дъжда,
и чувство на обичаност обгражда
сърцето ми в сакрална тишина.

Ръка ми дай – там някъде в простора,
и полета ми следвай  на далеч,
дори невидим сред тълпите хора,
аз знам, че си единствения с чест.

Пътувайки аз скривам свойте дири,
в моретата, скалите, вечността
и дивна песен вятър ще засвири
когато ми се случи Радостта.

* * * * *


* * * * *

сряда, 18 април 2012 г.

Tortilla Flat - Made in China Майна




Приятелите от детството ще стават още по-известни....
Успехи на Тошето, Любо и компания....
Вятърни прегръдки :)


 
Хайде шът' и само слушкогледкай, Chaina Майна!
:)))

неделя, 15 април 2012 г.

Бог и играта на дартс....







*****
летящи мънички частици
случаен сбор на светлина
врата небесна
в земно случване
и вечен спомен в пролетта

през ветровито ехо преминаване
луна и слънце в самота
пробуждане за кратко
и забравяне
в понятието за Съдба

*****
 
Lаdy Stardust….

От звезден прах мистично сътворена,
побрала шепота на бисерни реки,
в мечтите си е птица и жарава,
със слънцето душата и блести.

По небосвода син се скита неуморно,
развяла буйни вятърни коси,
във страстен танц сърцето и притихва,
сред утро от очите и роси.

В цветята от тъгата си разплита,
а после боса стъпва по дъга,
в гърдите си в безбройни тайни скрита,
държи в реалното и нечия ръка.

От сънищата облачно възкръсва,
усмихва се на стъклени луни,
и все така във себе си се връща,
когато в най-дълбокото боли.

Разпъната от четири посоки,
тя Винаги намира своя път,
от силата си звездна разпилява,
с любовна песен щом я призоват.

 *****

The melody....


 *****