Powered By Blogger

петък, 30 август 2013 г.

Ще те очаква моя кръстопът…





~ Човек е не където живее, а където обича. ~

                                                Латинска поговорка






снимка и цитат 
от ~ Страничката на Маги ~ във FB






Ще те очаква моя кръстопът…



на мама

извървяни стъпките
блестят
отдалечиха ме от теб
на сто сияния
но костите
не ще ме преболят
и все така душата е
в стенания

сънувам те
в прозрачната вода
шептиш безмълвна
колко ме обичаш
и пак усещам стръкче
топлина
и пак усещам
как във мен прииждаш

прегръщаш ме
със поглед озарен
а във косите ми
звездите вплиташ
светът ми от очакване
смутен
те гледа как
в небесното отлиташ

сърцето ми забави своя
ход
отново празнотата
го застигна
в несправедливата илюзия
живот
пак вятър ме спаси
и ми намигна

ще те очаква моя
кръстопът
и догодина
в същото безвремие
крилата ми аз знам
ще преболят
защото с Теб сме
в трайно единение

29.08.2013г.
@Eli










 Липсваш ми....

вторник, 27 август 2013 г.

Летни чернови...




снимка от FB
Ей, Боби, навик ти стана вече... мхм... :))





Животът е…

Животът е
търкулнат вятър
по моите изгубени
следи
една надежда скрита
без посока
за сбъдване
на огнени мечти.

Веднъж е в синьо
друг път във червено
понякога е смешен
друг път – плач
ала държи компаса ми
за Вечност
и сбъдва ме в зори
или по здрач.

Не искам много
само да го дишам
да го вървя и чувствам
във мига
да го извирам
после да го плисвам
да го сънувам
скрита на брега.

Животът е река
и кратка песен
написан е
във моите очи
междинна гара е за щастие
във Есен
с крилете си душата ми
държи.

27.08.2013г.
@Eli







:))

понеделник, 26 август 2013 г.

Летни чернови...




снимка от FB благодарение на Боби :))
Страхотна си, Боби :))




Етюд за Две с китара...

„свири ми”, каза  просто тя
„ще пея песен приказно красива
герой ще бъде в нея Любовта
кръвта ти ще е огнено щастлива...”

аз струните погалих със ръка
звука им във сърцето ми проникна
отново ме споходи нежността
в дълбокото ми някъде притихна...

разля се песента като река
косите ми разроши замечтана
в едни очи прочетена тъга
ми спомниха пиеса изиграна...

но после ритъма забърза ход
надеждата под пръстите избликна
под синия небесен свод
пак Вярата от нищото поникна...

усмихнах се и пепел разпилях
а вятърът в безкрая я запрати
а после продължих по своя път
докоснала невидимо кръвта ти...

26.08.2013г.
@Eli








***

петък, 23 август 2013 г.

Летни чернови...





снимка от FB благодарение на Боби :))

Благодарско и прегръдки, Боби! :)))


:-*




Лятно вино...

в дълбокото на моето сърце
излива вино в лятото прохлада
протегнала в небесното ръце
усещам се жадувана и млада

пенлива течност сипе аромат
и кожата ми страстно напоява
там някъде във този чуден свят
снагата ми надежди разпилява

превръщам се на чаша от мечти
от нея пие вятър мълчаливо
а моята душа лети лети лети
усмихната във цвят звънливо

вкуса е на липи и огнен лъч
цвета е на вълшебен янтар
а послеслова му е въздесъщ
в житейския безумен театър

открехва в мен копнежа за любов
за сливане на двете ни вселени
докосвам те – незабравим и нов
потъваш във очите ми големи

стопява силуетите нощта
и с тиха нежност скрива всички тайни
изпихме виното изядохме страха
отдадени на чувствата си трайни

23.08.2013г.
@Eli



             


***


четвъртък, 22 август 2013 г.

Летни чернови...






Водопадна….

преминах
между капките отвъд
косата си намокрих
и мечтите
и като в някакъв
бездумен сън
във мен се вля
частица смисъл

ръце протегнах
впиха в мене цвят
вълшебни струи
от скала родени
прошепнаха ми тихо
и без страх
че в две очи
следите ми са спрели

по кожата ми
хладна топлина
разля водата
бликаща минорно
и босите ми мисли
разпиля
в зелено-синьо
горско и просторно

красиво беше
грабна ме мига
и в люлката си звездна
ме отнесе
за малко фея бях
от светлина
по камъните вятър
ме пренесе

накрая отлетях
в реалността
крила разперих
тайнствено копнежни
зад водопадна
приказна врата
оставих знак
за странници безбрежни

21.08.2013г.
@Eli
По пътя
(след Крушунските водопади)



понеделник, 19 август 2013 г.

Летни чернови...







***
(към вятъра)

Завъртя ме във кръг
От обичане, Ветре
Като пясък и стон
Ме разпръсна по връх
Нарисува в ръцете ми
Камъни цветни
А очите изпълни
Със слънце в простор

Извървях те нагоре
Стаила дъха си
После малко поспрях
За да видя света
И нечакайки тръгнах
Към незнайно убежище
Без във джоба да имам
За прощаване влог

Дълго слизах надолу
Заораха следите ми
А в душата ми тътен
От въртящи пера
Цвете жълто намерих
До скала непоръбена
В него скрих тишината
От гласът на вода

Вече всичко утихна
Вътре тлея пречистена
А дървета ме пазят
По избрания път
Ще те чакам далече
Съвършено разлистена
Там където се случва
Във безкрайно мигът

19.08.2013г.
@Eli
с.**** ****
(след изкачването на връх Васильов)