.... и път сме ...
.... и вълшебна гора ....
.... и бодли във поле ....
.... и скитащи сенки с посока ....
.... и птици с криле - ръце прегърнали свободните простори ....
... и древни сме .... .... и винаги приятелски ....
..... и Пожелателно - Мечтателни на Големите Стъпки ....
.... и скрито вълшебство във есенни горски лъчи ....
.... и Тайнствени зад Дървото побрало Живота ни ....
А някой ден....
Посипаха се жълтите листа
И разпиляха от ръцете есен
Една надежда нейде отлетя
Превърна се в мълчание и песен
Закрачиха ме стъпки и треви
Облякоха ми скитаща премяна
Разбита съм и много ме боли
Така ще е до пролетната смяна
Познавам се от „до” та чак до „си”
И вярата ще пазя до последно
И само
вятър в моите коси
Ще ме изчезва в сънища безследно
А някой ден когато се стопя
Напълно в твойта каменна обвивка
Аз свойта сила пак ще различа
И ще даря небесното с усмивка
@Еli
29.10.2013г.
***
