Powered By Blogger

петък, 31 януари 2014 г.

Като Дайнерис...






NOTE :

Края на месеца е и се наложи да платя сметките. Излязох и обиколих местата в центъра на градчето, където си изпълняваме задълженията. Вече бях приключила, когато единият от мобилните телефони звънна. Беше съпруга ми с поръчка да купя нещо преди да се прибера. Незнам защо поспрях на улицата, за да говоря по мобилния, вместо да говоря и крача както обикновенно. Бях точно на пресечката между затворената улица „Иван Вазов” и главната, на ъгъла на Търговския дом. В един момент както си стоях с телефона в ръка още докато говорех ято гълъби се снижи и започна да кръжи упорито около мен. Повечето след това кацнаха и започнаха да се разхождат около краката ми без абсолютно никакъв страх. Същевременно един от гълъбите продължи да пърха с крилца във въздуха търсейки къде по мен да кацне. Може би ако бях протегнала ръка щеше да кацне на нея. Бях толкова вълшебно очарована от случващото се, че докато отреагирам и протегна ръка, пърхащия с крилца гълъб реши да полети нагоре очевидно преценил, че достатъчно ми е обърнал внимание, като се стрелна и мина с крила ниско, над самата ми глава. Завладя ме някакво усещане за чудо, за смълчана вълшебност, за някаква отвъд времева обичаност. Вярвам, че беше знак за обич и за някаква невидима Вселенска подкрепа. Така усещам и се чувствам добре! Гълъбчетата, които се разхождаха долу в краката ми докато говорех по телефона излетяха в момента, в който аз продължих по пътя си. Днес имах повод да се убедя в непогрешимостта на интуицията ми за пореден път. Сутринта с приятел водихме разговор във Фейсбук за сериала „Война на тронове”. В хода на този разговор той ми предложи да си направя тест на кой от екранните герои приличам. Без изобщо да се колебая и преди да съм правила тестове директно му отговорих, че в този филм аз съм Дайнерис Таргериан. После заредих в браузъра линка, който този приятел ми предостави и започнах да попълвам отговорите на теста с кликове. Отговорът, който получих като резултат от теста е в заглавната снимка на поста. Проектирала съм интуитивно себе си в правилната героиня от сериала. Вероятно защото съм Огнен Дракон, както и тя.

Хубаво е да усещаш чудесата в ежедневието. Хубаво е да твориш чудеса за другите, живеейки със съзнанието че самият Ти си едно от най-големите чудеса на Вселената! Определено първият месец от новата година завършва добре. А тепърва предстои да започне по същество Моята 2014-та година. Имам, обаче, вече вътрешната увереност че Чудото е с мен и всичко ще бъде наред, просто е достатъчно да се следва посоката с Обич и Вяра!*

31.01.2014г.
@Eli




***

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Да скачам...


цитат от Боби на стената ми във FB:

Няма начин да не ти го адна тук, ама как ми напомня за теб ...
Прекрасен ден с любов от една крадечка
<3

(и после следва стих на caribiana и снимката отдолу)






Да скачам...
(провокирано от един стих на caribiana)

Обичам да скачам високо.
Така.
Само вятър да пари крилете ми.
Леки.
Срещу бури немирна до края стърча.
Харесвам зелено и старите песни.
Свободен си. Давай.
Звездите са там.
Очакват да сбъднеш мечтите им.
Бели.
Нали съм за тебе една от безброй.
А ти пък единствен си.
Колкото всеки.
Дълго време вървях.
Ала вече летя.
Нямам нужда да стъпвам.
По стари пътеки.
Да бъда с душата ти редом.
Избрах.
Но горе високо.
Където сме цели.
Обичам да скачам.
И да летя.
И все към безкрая ми.
В теб.
Се стремя.
Без доспехи.

30.01.2014г.
@Eli





А клипа ми е подарък от някой и спомен от някакво някъде...
Докато писах стихото незнам защо, точно тази песен и видео клип
ми изскочиха в мислите и реших да ги сложа...
Но първо ми се наложи да ровя и да търся... ;)
Ако някой се разпознае сред скачащите на въже, да свирка!*

                
                                                 Усмивки :)))))))))))))))


сряда, 29 януари 2014 г.

Като вещица...




снимка Интернет FB




"Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица... Да, вещица- не принцеса. Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов - ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство....с една дума „глезла”. Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси...от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ....някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща- неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие... Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица - танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата. Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо..."

/Найс уан./

Като вещица...

изгря като вещица
в твойте очи
разпръсна коси
сред звездите
във тебе очакване
тя прогори
надежда да сбъдне
мечтите

във нощите вятър е тих
във съня
а в утрото блясък роса
по тревите
защото я има там нейде
в света
вълшебство те пази
във дните

танцува със боси
немирни нозе
по гребена бял
на вълните
а после се сгушва
във твойто сърце
прикрила към него
следите

родена е вещица
само за теб
за друг е принцеса
любима
дори да я срещнеш
най-малко след век
най-важно е туй
че я има

29.01.2014г.
@Eli







***