*****
сряда, 28 май 2014 г.
понеделник, 26 май 2014 г.
Мисли в тефтерчето...
Камиларят
поиска да узнае при какви обстоятелства Бог позволява да видиш бъдещето си.
-
Когато
той самият го покаже. А Бог рядко показва бъдещето, и то само когато това
бъдеще е написано, за да бъде променено.
„Алхимикът”,
Паулу Коелю
четвъртък, 22 май 2014 г.
вторник, 20 май 2014 г.
понеделник, 19 май 2014 г.
Концертно - Атмосферно...
***
***
***
***
***
***
***
***
*****
..... И разбира се..... Dream On.....
:)
***
петък, 16 май 2014 г.
вторник, 13 май 2014 г.
Мисля за тебе...
Мисля
за тебе...
Мисля
за Тебе
Мисля
за Мен
Мисля
за нашата обща
Надежда
Някак
смутено
Дълбоко
стаен
Лъч
на безкрайност
Духът
ми процежда
Вятърът
тихо
Ме
гали крилат
Сипят
очите му
Нежност
В
някаква песен
Все
тъй разпознат
Крият
следите му
Вечност
Ела
за да стоплим
Полето
в зори
Морето
отново
Да
диша
Обичай
вълшебно
Тъй
както преди
А
аз радостта
Ще
опиша
Зовът
неуморен
Те
стрелва с очи
Изригват
във тебе
Вулкани
Очаква
ни път
В
непознати земи
Сред
чувства
Съня
си избрали
Мисля
за Тебе
Мисля
за Мен
Съдбата
ме пари
С
усмивка
Единствено
с обич
Си
знай озарен
Над
топлата земна
Обвивка
13.05.2014г.
@Eli
*****
събота, 10 май 2014 г.
Безвремие....
снимка
Интернет
Безвремие....
10.05.2014
Накрая
се събрах. Всяка фибра от тялото ми целуна покоя на душата. Зареях поглед в
най-дълбокото Себе си. Стъпките ми се превърнаха в извори. От тях отпиха босите
ми ходила, а после продължиха. Бях неясна. Постепенно се избистрих. Душата ми
номад прие формата на кристалното ми отражение. Протягайки ръка вече достигах
звездите. Очите ми се изпълниха с радост. Отчупвах малки парчета от нея и ати
ги дарявах. Не търсех нищо в замяна. Единствено те провокирах да обичаш. Без
страх. Без условия. Лека и вятърна се понесох в пространството. Погалих
полетата. Целунах облаците. Бях и в пустинята. Там те видях да тичеш с
разперени ръце към мен. Целия в ослепително бяло. Беше и хубаво. И носталгично.
И с единствено възможното усещане за свобода. Кръвта ми се стопли. Усмивката ми
изгря. Лека и ефирна полетях в небесно синьото. Полетях с теб, като в шеметен
танц. Свиреше мелодия вятъра. Пееха песен птиците. Започнах да извирам. А ти
събираше в шепи блестящата ми субстанция. Миг – два и отново крачех в пясъците.
Крачех към теб, а ти ме чакаше на върха на дюна. Слънчево мамещ. Наметнат с
плащ от звезди. Сгуших се до сърцето ти. Отнесе ме до безкрайната солена вода.
Потопи ме в нея и ме събуди за нов живот. Посях в теб мислите си. Покълна в мен
парче от душата ти. А един орел разцепи вятърната тишина с крилете си. Останах
като отпечатък в окото му. Отнесе ме далеч и притихна. След него само водопада
остана да шепти и да разлива стихийни мечти. Боса изтичах в зелената трева.
Земята ми прошепна тайната си. Ти продължи да ме държиш нежно за ръката и да се
взираш настойчиво в най-зеленото на очите ми. Дори смълчана продължавам да бъда
за теб отворена книга. Книга, чийто страници продължават да се пишат. Оставих
да бушува радостта. И все така търся свободата вътре в теб. Знам, че е скрита в
най-съкровеното ти дълбоко. Стане ли потребно ще го докосна с крехките си
пръсти. Ще оплета венец от спомените. Ще подредя във ваза настоящите мигове. А
накрая ще те нарека Слънце. Знаеш ли защо?! Защото имаме Бъдеще. Там,
където....
Еля
*****
Абонамент за:
Публикации (Atom)