Powered By Blogger

неделя, 30 ноември 2014 г.

Очаквания....








Очаквания....

Очакваш да я видиш на парчета
изгубила понятия, лъчи,
но в нея е нестихващото време
а твоя глас неистово звучи.

Притихнала е в своята сакралност,
живее в днес загърбила преди
от шепите и крехка вероятност
за теб оставя в есента следи.

А ти мълчи не са и нужни думи,
изсказано е всичко между вас,
ще дойде пролет пак ще се пробуди,
една любов от истина и страст.

За двама е светът хилядолетен
щом са за вечност свързани души,
единствено за нея си потребен,
а тя за теб е извор на звезди.

Очаквай да я видиш оцеляла,
с по-силно и изгарящо сърце,
но някак си в безкрая онемяла
в молитва сплела своите ръце.

29.11.2014г.
@Eli




*****

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Полет на всемирната душа...


Едно видео, което си открих в мрежата и ми хареса...
Настанява усещане за летежност, за свобода, за мир и спокойствие, за вечност!
Отразява взаимната ни свързаност и моста между всички нас наречен Любов!*

Ели



*****


понеделник, 17 ноември 2014 г.

Осем...


Късче свобода...

пее вятърът облечен есенно
и сипе от дърветата листа
обича пак в златистата тоналност
на пясъци заливащи брега

една вълна разтила кротки длани
по тихите умислeни скали
към чувствата в дълбокото приспани
обръща свойте бисерни очи

тя не вини за нищо океана
оставя се във неговия плен
за кой ли път безмълвно е разбрана
светът И е докрай осъществен

а вятър пее горе във небесното
търкаляйки по пътища листа
душата се издига над телесното
открила свойто късче свобода

17.11.2014
@Eli





Сенки и отражения...



понеделник, 10 ноември 2014 г.

Живота си отмервай.....







Живота си отмервай така,
сякаш ти остава и малко, и много.

                                Биант








Живота си отмервай…..

заби във мене късче светлина
пречупи се през облаците грейна
и в някаква забравена игра
отново станах някак си неземна
търкулнах по шосето радостта
и нищо че е есенно мъгливо
в душата ми отново свобода
живота ми отмерва причудливо
не мога да забравя любовта
устроен е часовника ми трака
все търся неотворена врата
и някой там в далечното да чака
дали е малко или е безкрай
съдбата за това сега немее
сегашното е малък светъл рай
във който вярата ще оцелее

10.11.2014г.
@Eli



 

 ***

сряда, 5 ноември 2014 г.

My heart is like a river....





Music waterfalls....

* * * * *


Сърцето ми е песенна река
тече нагоре търсейки звездите
и стъпките ти гони по брега
настига ги стаени в дълбините.

Реката те прегръща с нежен вик,
раздира тишината на талази,
дарява ти вълшебен кратък миг
и в сънищата спомените пази.

Река-сърце във нощното небе,
лети невидима прегърнала мечтите,
любимия дали ще разбере,
че тайнствения ключ във нея скрит е?

Ключа за моята единствена врата,
открехната по изгрев във мъглите,
зад нея чакам кротко радостта,
удавила в далечното тъгите.