*****
*****
*****
*****
*****
сряда, 29 април 2015 г.
вторник, 28 април 2015 г.
неделя, 26 април 2015 г.
Една надежда....
Една надежда...
Една надежда грее във сърцето
препуска през пространства и зари
тя отразява синьото в небето
и пламъка е в начии очи.
В зората пише песни и поеми
със залеза отлита надалеч
доверие не дава тя на всеки
понякога превръща се в гърмеж.
Земята я запазва непреклонна
пречиства я във бисерна вода
за вярващите тя е животворна
неверници кръщава в свобода.
Една надежда тихо в мене срича
и в нечий сън попива със нощта
на сбъдване космическо обрича
живота ни роден от светлина.
26.04.2015г.
@Eli
********
събота, 25 април 2015 г.
Триъгълната пирамида...
Най-накрая
намерих Моята пирамида...!*
Искам
да си купя такава пирамида от много години. Преди повече от 10 години бях
избрала една, но тогава докато се организирам моя колежка я купи. Явно просто
не е била за мен. Днес сутринта излязох на кафе с две приятелки и им споделих,
че си търся такава пирамида. Реших да се отбия в един магазин в Разград, където
продават различни интересни сувенири. Още с влизането и видях върха на
пирамидата зад дъската с магнити. Беше скрита. Извадихме я и си я „познах”.
Това просто беше пирамидата, която чакам от години. Вече е подредена в малкия
ни коридор и усмихнато посреща всеки, който пристъпи прага ни! :)
Ели
петък, 24 април 2015 г.
неделя, 19 април 2015 г.
The final countdown...
Заваля...
Заваля и
валя цяло лято. Заличи сезоните и попи мислите им в мокрите си следи.Разпиля
надеждата. Роди страхове. Отне радостта. Улиците заблестяха. Гладкият асфалт
отрази сълзите на небето. Стъпките – солени и кратки изтриха миналото.В
минутите за пауза между две дъждовни
сонати, птици галеха с гласовете си безкрая. Течеше процес на пречистване.
Хората се затвориха. Забравиха за компютрите. Хукнаха боси в росната трева.
Разхождаха се с мокри коси. Усещаха свободата с всяка фибра на телата си. Постепенно
страховете бяха подтиснати. Радостта се завърна. Босите стъпки стопиха
тревогите. Земята отново се пробуди за нов живот. Търпението и постоянството
родиха истина. После слънцето се усмихна. Изсуши мокрия асфалт. Нажежи мислите
до червено. Дойде мигът на новото начало. Държахме се за ръце. Всички заедно.
Вечер отправяхме молитви към безкрая. Сутрин прегръщахме небето. Кръговрата бе
завършен. Пауза. А после отлитане. Време беше да потърсим своя дом. Да открием
корените си. Дъжда беше спрял. Пътеките бяха отворени. Просто... тръгнахме...
19.04.2015г.
@Eli
*****
Абонамент за:
Публикации (Atom)