Powered By Blogger

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

до сбъдване...



снимка и цитат
FB - Мъдростта на вековете

Не се бойте да изгубите някого. Хората пратени ви от съдбата няма да се изгубят. Тези които изчезват са за да ви дадат опит.

ОШО


до сбъдване…

в тези битки за надмощие на гласовете вътре в мен няма победител. животът се търкаля, като малка шарена топка и няма връщане назад. веднъж съм бяла друг път тъмно синя. позволявам на слънчевите лъчи да галят косите ми. а те блестят на вятъра и всичко винаги започва от начало. усещам свободата вътре в мен като вик. като зов към нещо отминало. вярвам в предсказанията и вървя по същите пътища. новите дни заемат мястото на старите. понякога усещам болката на Земята. затварям я вътре в себе си а после я пускам на свобода в реките и водопадите които извират от сърцето ми. обичам да заспивам с мислите за бъдещето. теории на вероятностите кръстосват ума ми. дори жасминовия чай не помага отговорите да ме намерят. не за друго а просто защото момента им не е настъпил. душата ми запушва черната клапа на нечие сърце. придава му нов светлосин оттенък. оприличавам вечността на два делфина в спокойни води. гонят се плуват целуват се и знаят че са символ на живота и смъртта. когато започне много да ме боли от мълчанието на простора – пиша стихове. думите крачат редом с мен като бързеи на река. преплитат се с надеждите и отчаянията. временни състояния. като всичко в живеенето. най-добрия ми приятел остава вятъра. същият оня вятър който те довя в сакралното. и те остави трайно там. до сбъдване.

29.10.2015г.
@Eli



*****

Във ръцете със чадър...



снимка - FB
общност Всяка жена - Една вселена

Във ръцете със чадър…

аз искам да съм горе
там – до птиците
да бъда вятърна свободна
синева
и лъч надежда
във зениците
даряващ на Земята
топлина

блестяща
да чертая пътища
звездите да са
моите сестри
а в скътаните ми
вълшебни сънища
единствено съдбата
да трепти

понесла във ръце чадър
от спомени
летя в простора
като светлина
помахай ми когато
над полето ти
разпръсна капчици вълшебна
тишина

29.10.2015г.
@Eli



*****

петък, 23 октомври 2015 г.

Летаргия...


Летаргия...

Звездите плачат зима наближава
сълзи попиват в хладната земя
една надежда тихо се стопява
във начертана дивна самота.

Студено е във утрините сини
прелитат птици с името Тъга
по улиците дълго мълчаливи
се губи мимолетна светлина.

Заспива времето до своя корен
небесното потрепва и дъжди
остава лятото прекрасен спомен
във нечии потрепващи очи.

23.10.2015г.
@Eli


                                                                      *****

Мястото...



Когато сме в долините,
търсим планините.
Когато сме в планините,
търсим реките.
Няма спасение,
където и да отидем.
Само там, на Мястото,
към което принадлежим,
можем да живеем живота,
за който сме мечтали.

Джуди Колинс





Дърветата обагрени в оранжево – жълти отенъци.
Стъпки в нападалите листа.
Вятър немирник с променливи настроения.
Времето се забавя.
Една грееща свещ по пътя към Мястото в дясно.
Цитат на Джуди Колинс.
И много Радост –
късмет във чашата кафе,
споделена по обяд с приятел.

@Eli





 *****