Powered By Blogger

сряда, 30 ноември 2016 г.

В цветната щастлива тишина…




В цветната щастлива тишина…

грее в мене свобода
пеят във косите ми камбани
в моята изстрадала земя
чувствата ми нови са събрани
пак летя в ръката със компас
пътя ми блести във равнината
истината скрита вътре в нас
в дните ми завръща светлината
вятърът ме следва във гърба
тихичко с мечтите ми играе
вижда че отново аз блестя
тайните ми иска да узнае
сила има в моите крила
чувствам се укрепнала и нежна
в истината трепетна горя
слята със съдбата си безбрежна

знаците разчитай във снега
в звездното очите ми пресрещай
вярвай в мен и в моята душа
пъзелът на бъдното подреждай

ще достигнем нашата скала
хоризонт далечен ще попием
в цветната щастлива тишина
двамата за вечност ще се скрием

30.11.2016г.
Елица

Орисана...




Орисана...

Душата ми е свързана със теб
По стъпките ти огнени се стича
А после  във изгряващия ден
С вълшебната си сила те обича.

Земята ще пребродя като стих
За да докосна твоята сакралност
Тъгата си от миналото скрих
Живея във възможната реалност.

Повярвали в немирната съдба
Със тебе сме вълшебни две комети
След нас остава само тишина
И дадени за бъдното обети.

Лети със мен сред звездна светлина
Една надежда винаги ще грее
Че приказна за нас е Любовта
Орисана докрай да оцелее.

13.02.2016г.
Елица















Акустично...



Мен ми стига...
(Кавър изсвирен от двама добри приятели – Евгений и Дидо Максимов)

To you!


:)

вторник, 29 ноември 2016 г.

Тревите...








Тревите…

                        „Спят тревите вън…“
                          phoenix2000

                 „Така настъпват вечно за тревите
                   небесни, окончателни пришествия…“
                   sestra


тревите се огледаха в простора
откриха в него скрита нежността
навсякъде заспалата природа
в дълбокото загърна радостта
угасна слънцето за цяла вечност
и само вятъра остана да лети
в пропитата от сбъдване безбрежност
една надежда тиха се спаси
на птиците крилете изтъняха
в гнездата им притихна студ
а две звезди в небесното изгряха
пазители в космичния приют

душата се завърза със вързанки
направени от пясък и треви
а две неземни огнени стопанки
раздиплиха пътека към „Преди“

измина много време оттогава
завръщането чука в този час
запалена е вечната жарава
за истината скрита вътре в нас

28.11.2016г.
Елица