Powered By Blogger

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Знак за светлината вътре в нас…





Знак за светлината вътре в нас…

слънце златно грее във следите
капчиците тихичко шептят
гонят се забързани мечтите
във простор след птиците трептят

търся те нестихващо във дните
пак рисувам твоето лице
пазят ме неистово звездите
в източното вятърно поле

в нощите забързвам ускорена
тичам по космична полоса
чувства се завинаги спасена
моята изгаряща душа

пее в мен далечното пространство
търси ме наяве и в съня
със вълшебно дивно постоянство
иска да ме върне на брега

пак да бъда слята само с тебе
в твоята усмивка да блестя
само там – в стопираното време
аз свободна знам че ще летя

ала още скитам по земята
със едно пречупено крило
и лекувам с песни самотата
скрита зад магическо дърво

вярата у мене избуява
виждам я във профил и в анфас
във зелено тя се оцветява -
знак за светлината вътре в нас

31.10.2016г.
Елица



неделя, 30 октомври 2016 г.

Под чертата...




_______________________________
Малък лъч съм светлина
Ти във мен се отразяваш
В есенната тишина
Пак смълчан ме пресъздаваш
Боса стъпвам сред листа
Мислите ми греят нежно
Зад заключена врата
Е сърцето ми копнежно
Чак на пролет ти ела
В моите земи далечни
В утринната синева
Стъпките ни ще са вечни...

30.10.2016г.
Елица


                             *****


Написаният в минало живот...



"Вътрешния покой на духа се постига на три равнища. Физическия покой изглежда най-лесен за постигане, макар че и тук има много равнища, както свидетелства спобността на индуиските мистици, да живеят живи заровени дни наред. Духовния покой, при който човек е напълно освободен от блуждаещи мисли, изглежда по-труден, но е постижим. Но ценностния покой, при който човек е освободен от блуждаещи желания и просто живее и върши делата си без изкушения, това сякаш е най-трудно."

„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”
Робърт М. Пърсиг



Написаният в минало живот...

Спокойна съм  аз хвърлих във безкрая
Огромното усещане за теб
Сега единствено аз искам да узная
Стремежа на изгряващия ден
Не те виня аз вече функционирам
По нови междузвездни правила
Утеха между думите намирам
Душата ми лети във синева
Свободна съм Земята е пространство
В което още вятърна вървя
Съединявам с тихо постоянство
Реалността с парченца от съня
Покоя ми е част от светлината
Извираща от твоите очи
Изписано докрай във тишината
Сърцето ми по-истинско блести
Физически съм крехка и ранима
Във източна далечна равнина
Ала оставам твоята любима
Пробудена за бъдното звезда
И все така аз търся бреговете
На нашите изстрадали земи
Преплитам с вяра тиха световете
А вътре в мен надеждата трепти
Ще ме намериш щом мига настъпи
И времето забави своя ход
Мълчанието няма да пречупи
Написаният в минало живот

30.10.2016г.
Елица




 *****