Душата ми те чака и блести…

снимка

страничка Мястото във ФБ

---

Душата ми те чака и блести…

Трептят у мен вълшебни дълбини

а пламъкът ми с тях се слива

очакват ни щастливи бъднини

неистовата смърт загива.

Отново ще царува над света

безвремие в четирите посоки,

единствената сила – Любовта

ще сбъдва с плам мечтите ни високи.

Небето пак ще бъде дом

на нашите преплетени вселени

във звездния магичен полутон

копнежите за дълго ще са спрели.

Крилете ни ще бликат светлина

очите ни ще сипят нежност

а новите космични правила

ще подпечатат вятърната вечност.

Окъпан в слънце тихичко върви

и следвай със компас безкрая

душата ми те чака и блести

достигнеш ли я – ще откриеш Рая.

28.02.2017г.

Елица

Следобедно ПредПролетно...

NOTE: Преди 3 години с Вилия сме се снимали на този ден. Било е пак слънчево и усмихнато, а малко след това, през март съдбата ме изправи пред най-голямото изпитание в живота ми. Днес решихме да повторим снимката! Както тогава и днес е хубав слънчев предПролетен ден! Слънцето се завръща в очите и косите и на душата и става по-леко и по-високо! Аз съм много по-силна и с по-голяма вяра в себе си, във вълшебните си способности и в бъдните дни! Усмихнат следобед на всички приятели от нас и не забравяйте ежедневно двигатели да ви бъдат само и единствено Любовта и Добротата! <3

Ели

Колко струва любовта?...

Колко струва любовта?

кажи ми колко струва любовта

онази – силната от старо време

която пази нашите крила

и като слънце в мислите ни грее

открадваш ли от нея топлинка

с която в нощите да се завиваш

а моята усмихната душа

във сънищата с нея да откриваш

в дълбокото ми пазя още звук

от песните изпети в тишината

и все те чакам да се върнеш тук

и двама да запалим светлината

но времето без милост ни държи

във своята пристягаща прегръдка

и тлеят равновесните лъчи

а вярата безгласна се напуква

но обичта ни ще направи скок

във старото ни пето измерение

и в новия космически поток

ще заблестим отново в единение

27.02.2017г.

Елица

Прости ми...

Прости ми...

Прости ми, че все още вътре в мен

Една любов през времето пулсира

Че моя дъх от твоя дъх спасен

Посоката във дните си намира

Не съм избирала да бъда в теб

И ти не си избирал да ме имаш

Вселенски отредено е навред

Единствено във мен да се откриваш

Преследваме от милион лета

Изгубеният лъч на светлината

По твойте дири пламенна шептя

А ти ме моделираш в тишината

Спасението скрито е във нас

Във общата ни бездна от копнежи

На слънцето в разлистената власт

Трептят бездумно нашите стремежи

Накрая ще се слеем във едно

Два пламъка превзели синевата

Ще бъде пак каквото е било

А спомен ще остане тъмнината

26.02.2017г.

Елица

*****