Душата Ни отново ще лети…

снимка

Неизпратени писма до теб във ФБ

---

Душата Ни отново ще лети…

трептиш във мен магично запленен

в сърцето ми танцуваш и се скиташ

от радост е света ми озарен

защото в него свойта сила вплиташ

шептя на ум сакралните слова

рисувам с мисли кръгове в простора

а после в споделена тишина

даряваме живот на много хора

следите ни блестят във светлина

реките пазят общото ни цяло

дори да си накрая на света

те вижда мойто цветно огледало

понякога си птица и море

а друг път си божествена зеница

във източното вятърно поле

си моя път в космичната редица

ще оцелеят звездните мечти

разказана ще бъде синевата

душата Ни отново ще лети

преборила докрайно тъмнината

26.04.2017г.

Елица

*****

Когато ме откриеш...

Ех, че хубава снимка….

Когато ме откриеш…

когато ме откриеш ще забие

сърцето ти подобно сто камбани

душата ти магия ще обвие

сред чувствата във минало приспани

една надежда вятър ще разпръсне

по цветните посоки на небето

незакъснял смехът ще се завърне

търкулвайки молитва във полето

при водопада пак ще бъдем боси

две птици със печат от светлината

на хиляди космически въпроси

ще отговори с трепет тишината

ръцете си преплели мълчаливо

ще се изгубим звездни в синевата

а бъдещето ясно и красиво

във спомен ще превърне тъмнината

25.04.2017г.

Елица

*****

Разбрах защо ме има...

"Научи се да не разрушаваш с думи това,

което си създал с мълчание."

Чарлз Буковски

  снимка

страничка на Щастливите жени във ФБ

---

Разбрах защо ме има...

                      „И аз да разбера защо ме има...”

                           Елица Ангелова

                           Блогът на Stih

изгрях когато ти ме преоткри

съдбата ми вълшебна се разлисти

припомних си аз всичко за Преди

а мислите ми станаха лъчисти

и почнах да шептя като трева

да ти разказвам общите ни тайни

очите ми попиха синева

от пътища към бъдното незнайни

разбрах защо ме има и горя

отново пренаписах любовта ни

през времето подобно свещ трептя

и искам да се върна на брега ни

така далеч – до старата скала

да скрия стъпки боси във прибоя

а после пак разперила крила

да се изгубя нежна зад завоя

компасът ми да сочи светлина

душата ми сред облаци да скита

а слънцето да грее и в нощта

във приказка от истина пропита

ще се досбъднат нашите мечти

Вселената отново ще запее

звездата ни вълшебна ще блести

орисана в безкрай да оцелее

20.04.2017г.

Елица

*****

Съдбата и съдията....

Съдбата и съдията....

                   „Съдбата и съдията

                     са с един граматически корен”

                                                                / Равновесната душа /

не съм избирала да бъда съдник

отдавна Бог така е отредил

в безвремие да бъда пътник

света за вечност с вярата спасил

в наземното вибрирам на високо

душата ми изкачва върхове

обичам всеотдайно и дълбоко

не ме терзаят слепи страхове

откривам начертаната посока

със полета щастлив на мисълта

а моята изстрадана Голгота

покълва като цвете във пръстта

шептя ти тихо-светла от далече

в едно със теб неистова горя

а вятър скитник в минало предрече

че пак свободна аз ще заблестя

пази ме съкровенна във сърцето

и следвай мойта бяла светлина

ще ни досбъдне истински небето

в далечната космична равнина

20.04.2017г.

Елица

*****