Финалната ни права…
Не мога да забравя и да искам,
пулсира като огън вътре в мен,
причината Да бъда - в теб съзирам,
и тъй е всеки преминаващ ден.
Понякога е просто нетърпимо,
неистово в дълбокото боли,
раздиращо, но също и любимо,
сред купища забравени мечти.
Така ще е – привикнала съм вече,
да бъдеш звезден трепет, зов и лек,
надеждата на чакане обрече,
един копнеж във всеки следващ век.
Но вече е финалната ни права,
спринтираме към други светове,
от вечната ни вятърна жарава
ще се стопим във синьото небе.
В безвремие отново оцелели,
ще се разперят нашите криле,
космичните невидими предели
ще нарисуват общото сърце.
30.05.2017г.
Елица
*****
