Powered By Blogger

петък, 30 юни 2017 г.

На седмото небе ще заблестя...








Със звездичките ми в трепетно очакване на Джулай Морнинг! :)
Тази година снимката я направихме на фона на красивия паметник на Св.Георги в Исперих, под който минаваме всеки ден с Вили през лятото, на път към кафенцето в градинката по-горе,
където толкова добре си отдъхваме!
Днес съм в пълно бойно снаряжение – имам си и кърпа
със звездички на главата, а туниката със звездичките е зелената – 
в съответствие с цвета на очите ми…. зелените езера…
Усмихнато посрещане на Юлското слънце на всички приятели!

Обичам ви!

                                   Ели





На седмото небе ще заблестя...

Отказах се минути да броя
и заживях във вятърно безвремие,
сред бурите подобно свещ горя,
молитви си мълвя за избавление.

Рисувам слънце с мисли във деня,
във нощите звездите си сънувам
и зная че когато полетя,
към моята земя ще отпътувам.

А тя е Там от милион лета,
прекрасно място – дом на светлината,
намира се накрая на света
в душата ми живее с тишината.

Пазителка на вечната любов,
на стъпките солено оцветени,
пробудена за новия живот,
безкрайностите в нея ще са спрели.

На седмото небе ще заблестя –
частица нежност в космоса родена,
а с моите магически крила,
ще бъда пак докрай осъществена.

04.06.2017г.
Елица


*****


сряда, 28 юни 2017 г.

Припомнено...



„Тишината е прекрасна за слушане.“

Томас Харди



снимка и цитат
страничка „Душа“ във ФБ




Припомнено…

реката в мен шептяща пак тече
и приказки за минало разказва
за влюбеното вятърно момче
което във зората се показва
честит той бил със своята звезда
преплетени летели мълчаливо
сподиряни от тиха синева
следите им се смеели красиво
по пясъчния бряг на любовта
се гонели немирни и високи
посока им била все радостта
и куп мечти разлистено дълбоки
златистите и огнени коси
разресвал с гребен от вълшебни миди
в красивите и бисерни очи
от щастие сълзите били скрити
в безвремие живеели така
два пламъка за вечност отредени
но после ги застигнала беда
били с лъжа от мрака разделени
останала звездичката сама
а той подирил обичта със друга
в далечните космически поля
се мятала съдбата във почуда
развихрила се пламенно смъртта
на хората отнела светлината
изгрели нови тежки правила
изгубила се нейде свободата
изминали така безброй лета
във търсене на древните завети
прераждали се все от пепелта
ала крилете им били отнети
но днес тече финалния живот
завръщането чука на вратата
орела е пречистен и суров
а в нея пък е мечът за разплата

една безкрайна обич ще лети
и пак ще бъде страж на световете
а слънцето и в нощи ще блести –
послание и дар от боговете

13.06.2017г.
Елица


*****


вторник, 27 юни 2017 г.