Powered By Blogger

понеделник, 31 юли 2017 г.

Вътре в мен…




снимка
Кодът на щастието във ФБ



Вътре в мен…

Една свещица смело ме гори,
частица е от общия ни пламък,
и все за тебе тихичко шепти,
като причастие и клетвен залък.

Намерих те – прибран си вътре в мен,
понякога си стих, а друг път песен,
във утрото на всеки следващ ден,
ти ме сподиряш в пътя ми нелесен.

Спасяваш ме с дъха си отдалеч,
по сънища и сила ми изпращаш,
а моя вихрен вятърен стремеж
подобно скулптор бавно доизграждаш.

Ще се завърне твоята душа,
в душата ми ще бъде приютена –
по старите космични правила,
в една любов от времето спасена.

31.07.2017г.
Елица


*****


Боси мисли по тревата…




Боси мисли по тревата…

Стъпвам във зелената трева,
босите ми мисли се разстилат,
после се превръщам в синева,
а крилете ми далеч отлитат.

Бягам по небесната дъга,
спринтът е на дълго разстояние,
къпя се щастлива във дъжда,
после паля северно сияние.

Срещам се със птици и цветя,
шепотно ги карам да се смеят,
във космична бяла тишина,
куп щурци за бъдното ми пеят.

Аз си следвам само любовта,
тя чертае моята посока,
води ме напряко през света,
към река вълшебна и дълбока.

На брега в очакване стои,
див орел със поглед като хала,
тайна за безкрая той таи,
и за моята звезда изгряла.

Срещаме се после се мълчим,
времето завинаги се спира,
от копнеж нестихващ се топим,
а душата ни в едно се сбира.

Сбъднали съдбата си докрай,
тръгваме към пето измерение,
там ни чака стария ни Рай,
и магично ново сътворение.

31.07.2017г.
Елица



*****

неделя, 30 юли 2017 г.

Вятър и река...




Вятър и река...

В далечното душата ми блести,
но влюбено във тебе все се взира,
зеленото на моите очи,
пътека към сърцето ти намира.

Запазва слънцето една мечта,
родена преди милион години,
накрая ще сме вятър и река,
преплели пак следите си щастливи.

30.07.2017г.
Елица


*****

В космично единение...




снимка
Тайната на живота във ФБ



 
В космично единение...

Излива се във мен едно небе,
а вятър влюбен тихо ми намига,
душата ми със форма на дете,
безкрайното с ръцете си достига.

На пръсти се надигам и летя,
към старото познато измерение,
във висините огнена блестя,
отново сме в космично единение.

Накрая с реверанс се сгушвам в теб,
безсмъртен пламък – път към светлината,
духът ми от духа ти озарен,
се слива със звука на тишината.

30.07.2017г.
Елица


*****

събота, 29 юли 2017 г.

Среднощен блус...



Среднощен блус...

Среднощен блус за двама ни звучи,
попива в нас звука на светлината,
поглъщам те със моите очи,
политаме с криле във синевата.

Докосваме красивите звезди,
прошепваме им вечните си тайни,
прегърнали отново куп мечти,
се стрелваме по пътища незнайни.

Държи ме нежно твоята ръка,
сърцето ти неистово пулсира,
и виждаш пак във мен една река,
посока тя към бъдното намира.

Душите ни се сливат във едно -
два пламъка в безвремие родени,
а общото ни вятърно стъбло,
поглъща наш'те мисли разтопени.

Въртим се страстно в този огнен блус,
съдбата със косите ни жонглира,
градът под нас остава някак пуст,
а времето за кратичко се спира.

Потъвам в теб разлистено добра,
а ти във мен се втурваш като хала,
по старите магични правила,
една любов е с име Оцеляла.

Оставаме преплетени така –
две птици сред космическа сакралност,
а с утрото се връщаме в света
на земната изстрадана реалност.

28.07.2017г.
Елица

 

*****