Звезден лик...

Звезден лик…

                            на Жоро

Със теб се чувствам защитена -

една прекрасна вятърна река,

в очите ти докрай осъществена,

аз всеки ден по мъничко раста.

Притихнала във топлите ти длани,

по залез ти прошепвам любовта,

косите ми в небето разпиляни,

завиват твойта пламенна душа.

И знам че ще остана твоя –

безкрайна нежност, радост и светлик,

във тихата усмивка на прибоя,

за теб ще скрия звездния си лик.

28.09.2017г.

Елица

Безсмъртие...

снимка

страничка Захир във ФБ

---

Безсмъртие…

               „Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?“
                                  caribiana

В триъгълната полоса летя -

една Любов родена във безвремие,

понякога съм топла и горя,

а друг път съм горчиво суеверие.

Разпъваш ме на хиляди страни,

със думи нараняваш мойта същност,

но ангелския пламък в мен блести,

а в него пазя скритата си мъдрост.

Пораснали са моите крила,

на сън достигат вятърни простори,

тогава ме пресрещаш със душа

по старите написани закони.

И пак се скитаме като преди -

високи, боси, нежно оцветени,

преливаш се във мене със очи,

мечтите ни в безкрая са спасени.

Във утрото не помниш нито миг,

и само чувството без глас остава,

събуждаш се със остър светъл вик,

копнежа ти във дните оцелява.

Така ще е защото съм Любов,

и само в мен е скрита твойта вечност,

във звездния магичен благослов,

ще преоткриеш общата безбрежност.

28.09.2017г.

Елица

Всяка нощ...

Всяка нощ…

Въздушните устои на сърцето,

попиват пак във звездната ми същност,

единствен дом остава ми небето,

копнежа приютило с кротка мъдрост.

По цветните ми светли капиляри,

надежди се опъват като жици,

а пътища от минало избрани,

търкалят тайни в моите зеници.

Една любов ме пази съкровена

и всяка нощ във тъмното изгрява,

във къщичка щастливо белостенна,

душата ми  във друга се стопява.

Във утрото забравата ме топли,

събира в шепи моите частици,

един хлапак в далечното се моли,

да бъдем пак свободни като птици.

А времето усмихнато ни гони,

посоката чертае към развръзка,

ще пренапишем старите закони,

в история невидима и дръзка.

27.09.2017г.

Елица

*****

Понякога...

Понякога…

Понякога политаме бездумно,

а друг път със разрошени крила,

средата търсим винаги разумно,

по строгите наземни правила.

Ехтят във нас забравените думи,

сънуваме далечни светове,

във тази пропаст няма помежду ни,

ни свързват пак щастливи ветрове.

Като звезда във сънища се вричам

на твоята изстрадала душа,

докрайно и в безвремие обичам,

един копнеж за вечна светлина.

И знам ще се погубят страховете,

в една красива есенна зора,

отново ще достигнем бреговете,

на нашата магическа страна.

26.09.2017г.

Елица

*****

Тихичко...

Тихичко….

Тихичко е днеска във сърцето,

бие в звезден ритъм светлина,

дъжд вали с усмивка от небето,

скитам пак във моята душа.

Ти си там – безкраен вечен пламък,

старо обещание, тъга,

също и последния ми залък,

силата ми вятърна в нощта.

Ще се слеят двете ни вселени,

пак ще крачим боси по брега,

а мечтите в бъдното поели,

сбъднати ще бъдат с есента.

26.09.2017г.

Елица

*****