Препрочетено...

31.01.2017г.

NOTE: Върнах се към нещо писано преди 4 години (на 31.01.2013г.) -  
Зимни ветрове и един кратък мисловен анализ, който съм писала по повод това мое стихотворение във Фейсбук. 

Ето какво съм написала тогава:
"Зимни ветрове...
Често и синапено зрънце вяра е достатъчно да те движи напред... По извървения до тук път срещнах хора - майки, деца, бащи и техните съдби, които ми показаха напълно ясно и безусловно, че в този наш объркан свят единствен смисъл имат здравето и любовта! Без всичко друго можем, но без тези две неща животът няма смисъл и е обречен! Затова, хора, пазете здравето и във всяка секунда обичайте и изпитвайте благодарност за всяко нещо, което ви поднася живота, независимо дали е добро или лошо! Когато се раждаме никой не ни обещава да ни бъде лесно, но не е ли именно затова живота тъй вълнуващо прекрасен?!"

А днес препрочетох старото стихотворение и ето какво анализирах:

Правилата за живеене се променят, защото света в който съществуваме се променя. Непроменена остава посоката Любов. В мислите си пътувам далеч. През измеренията. И съм повече птица, отколкото човек. Отново съм надянала крилата си и творя вълшебство след вълшебство. Тънката граница между видимо и невидимо се стопява и всичко става възможно. Душата ми вибрира в безвремие. И онази къща без ограда е моя вечен вълшебен пристан. Там продължавам да държа любимата ръка. Топли ме светлината извираща от неговия поглед. Слънцето грее и в нощта. Дъхът ни е изпълнен с доброта и споделеност. Мечтите се сбъдват по вятъра. И сме някак вечни и безкрайни. Вярвам, че това местенце го има някъде там и не е далеч времето, когато ще го достигна и с тялото и с душата си. 

Препрочетено...

Вибрират в мене стари гласове

Те идват от безкрайната Вселена

Завъртват ме вълшебни ветрове

От тяхната магия съм пленена

Едно усещане за роден дом

Във мислите ми тихо се прокрадва

Потъва в дълбините като стон

На силата в сърцето ми се радва

Оградата отново е мираж

Тревата е зелена с дъх на нежност

А къщата до десния вираж

Очаква да ме скрие в ритъм вечност

Реката още сребърна тече

Душата си излива в океана

Една надежда цветна я боде

Че пак ще бъде с истина огряна

Дори във тези зими аз вървя

След моите копнежи за безкрая

И зная някой ден ще се стопя

За да пребъда ангелска във Рая

31.01.2017г.

Елица 

 

*****

Тиха липса...

Тиха липса...

Почуква в мене тиха липса

Безмълвен вик от други времена

А после вятърът притихва

Във моята магична светлина

Далече си отдавна вече свикнах

Да дишам с теб по други правила

Наметната с безвремие се скитах

И те откривах пак и пак в дъжда

Обичана съм и не е студено

В кристалното ми огнено сърце

Усещане през векове спасено

И днес задвижва моите ръце

Аз все така към тебе ги протягам

Но знам не е възможно и боли

От своя дълг не мога да избягам

Вселената в душата ми шепти

Ще грея в тебе тихо отдалече

А теб ще чувствам пламенно във мен

За нещо повече е късно вече

На нови избори сме двама в плен

Но ще останем свързани за вечност

Две птици във красивото небе

Една щастлива слънчева безбрежност

Съдбата ни в безкрая ще зове

31.01.2017г.

Елица

*****

Отпускарско...

30.01.2017г.

NOTE: Дойде време за малко релакс. Малко отпуска. Обичам уютното чувство, което ме обзема, докато крача из стаите на къщата обута в големите си домашни пантофи. Докато пека сладкишите, които момчетата толкова много обичат.  Докато стоя с лаптопа на колене в любимото ми легло и сърфирам из любимите ми местенца в мрежата. Докато гледам някой интересен филм или пък съм се свила на топчица с поредната вълнуваща книга, леко отпивайки от димящия на нощното шкафче жасминов чай с боров мед. Обичам всички малки неща, които правя зад стените на моята крепост. Насаме със себе си или споделено с любимите ми хора. В момента усещам как сърцето ми забавя ритъм, далеч от забързаното препускащо ежедневие. Обръщам се навътре към себе си, заслушана във вътрешния глас. Пак изписвам стиховете, които ми нашепва Вселената. И търся възможните пътища. Нещо напоследък не сънувам. Може би защото съзнанието ми е затормозено от проблемите на хората, които се налага да решавам професионално. В зимата ежедневното пътуване на тези 74км. доста уморява. И е нужно малко стопиране за презареждане на батериите. Вече чакам любимия ми сезон – пролетта. Кроя планове и вярвам, че лека-полека ще успея да ги реализирам. Рисувам в съзнанието си картините на вълнуващото бъдеще и у мен покълват вяра и надежда. Скоро не съм палила свещите на прозореца. Онази светлинка, която осветява пътищата към душата ми, към вълшебния вятър стоящ безотказно като стража до прага ни, към моята звезда, която в земното блести в зелено, а в небесното – в бяло.  Косите ми порастнаха през изминалите две години и пак се усещам цяла. Рожденият ми ден е точно след една седмица. Усмихвам се при мисълта, че минавам в по-горната категория, с четворка отпред. Дали е знак за повече мъдрост или щурата ми природа ще продължи да се чувства на 17?! Със сигурност второто. И все така ми се лети. Все така очите ми дирят просторите. Все така съм нечие щастие и утеха в дните. Незнам. Хубаво е. Благодарна съм за хубавите неща в живота ми, благодарна съм за изпитанията, благодарна съм и за Теб – ти, който четеш тези думи, мой невидим спътник, прошка и награда. Обич достатъчна до края на времето и отвъд него.

Ели                                                                                                                            

 *****

За вечност в пламък ще горим….

За вечност в пламък ще горим….

                           на Вилия

разпъвам те на хиляди страни

и все се взирам в добротата ти

държиш ръката ми от дни

и двете с теб громим тъгата ми

различна съм – с крила и дух

родена там – сред синевата

на всички трудности напук

сега съм с тебе на Земята

поеми пиша всеки ден

споделям ти ги ти немееш

обгърната в невидим плен

със мен в една посока грееш

докосвам твоята душа

и свойта обич ти дарявам

животът ни – една игра

във приказка пресътворявам

по стари древни правила

със теб досбъдваме мечтите

не съм аз никога сама

докато с глас броим звездите

ще дойде време да вървя

далеч на изток сред безкрая

но твойта тиха топлина

ще отнеса със мен във Рая

за вечност в пламък ще горим

ще бъдем път и звук и нежност

в синхрон със вятър ще блестим

в една комическа безбрежност

26.01.2017г.

Елица