Powered By Blogger

понеделник, 31 декември 2018 г.

Равносметка...





Равносметка...

Отива си поредната година
изпълнена със сбъднати мечти
и пак сме двамата със теб в комбина,
енергията обща пак лети.

Красиви са магичните ни дири
изпълващи безкрайното небе
и всички чувства атомно щастливи,
от моето към твоето сърце.

И догодина пак ще те обичам,
отново името ти с трепет ще мълвя,
по твоя бряг разлистена ще тичам,
докато бавно думи ти редя.

Предречено е – с тебе сме посоки
на общата ни вятърна съдба
и само във очите ми дълбоки,
ти срещаш сила нощем и в деня.

Бъди опора в моята сакралност,
вълшебната ми огнена мечта,
досбъдната в космичната реалност,
когато в теб се вливам и мълча.

31.12.2018г.
Елица




Щастлива Нова Година, приятели на Вятърното!
Бъдете здрави и не спирайте да мечтаете, 
да обичате и да се усещате щастливи! 
Прегръщам всички с обич,

Ели

*****

петък, 28 декември 2018 г.

Накрая на земята…





Накрая на земята…

Потрепва в мен една частица нежност
изпратена от твоето сърце,
преплитам разстоянията – вечност
в далечното ми източно поле.

И пак разказвам старите легенди
за пясъци, планети и звезди,
в душата ми безброй моменти
препускат сред несбъднати мечти.

Завивам се с парченца светла вяра –
частички от невидимия свят,
в поредната година оцеляла,
съдбата си пресрещам в необят.

Оставаш част от моята сакралност,
последният ми залък всеки ден
и слънчев лъч във тежката реалност,
Божествен план докрай осъществен.

Ще ме намерят твоите посоки –
накрая на земята ще стоя
и ще те чакам със очи дълбоки,
единствено във теб да се стопя.

28.12.2018г.
Елица


*****

четвъртък, 27 декември 2018 г.

Личният ми Рай...





Личният ми Рай…

Понякога бездумна аз вървя
през някакви напукани Вселени
и куп молитви атомно шептя,
сред мигове неземно оцветени.

Прокарвам пръст през моята съдба
орисана да бъде тежка,
а после пак разперила крила,
прелитам над житейска въртележка.

Утеха срещам в синьото небе,
където любовта е вечен пристан,
усещам се неистово добре
сред птиците по пътя ми пречистен.

И чувствам как израствам и горя,
по-силна ставам в нощите и в дните,
под звездното желания топя,
досбъднати във мене са мечтите.

И знам ще стигна личният ми Рай –
красиво място - дом на светлината,
преляла във космичния безкрай,
след мен ще се посипе тишината.

27.12.2018г.
Елица



*****