Powered By Blogger

вторник, 31 юли 2018 г.

Юли...




Юли…

През юли в мен нахлува светлина
дошла от неизвестното пространство,
крилете си разпервам в синева,
летя щастлива с тихо постоянство.

Във нощите небето ми е дом,
прегръща с обич моята безбрежност,
вклинява в мене атомен синхрон
и шепне куп признания за вечност.

Във дните все се скитам сред треви,
прегърнала терзания предишни,
а в моите нестихващи следи,
копнежите се сплитат нелогични.

Подреждам се единствено в съня,
когато се досбъдват всички тайни,
когато съм изгряла и трептя,
сред чувствата ми крехки и омайни.

Но вече идва август, любовта,
по-силна вътре в мене ще запее,
защото е предречно така -
за тебе мойта нежност ще живее.

31.07.2018г.
Елица




*****

Огнище...





Огнище…
(Сбъднати в безвремие мечти)

Живея в подсъзнателно огнище,
на твойта вечно търсеща душа,
една надежда слънцето разнищва
и с нея ме орисва да летя.
Страхуваш се, но също си привлечен,
от моята невидима снага,
да бъдеш мой докрайно си обречен
в сегашно време и отвъд света.
Обичаш ме, но някак си не помниш
шептящите си клетви от съня
и оня миг, когато все се молиш
да бъда твоя също и в деня.
Жестоки правила над нас се реят,
каляват наште огнени души,
копнежите ни, знай, ще оцелеят
ще начертаят общите следи.
Далечен бряг накрая ще прегърне
нозете ни потъпкали смъртта,
една любов при нас ще се завърне,
пулсираща дълбоко във кръвта.
А после полет, вятър, много вечност,
забравените песни от преди,
една солена атомна безбрежност
и сбъднати в безвремие мечти.

31.07.2018г.
Елица


*****

Нова песен...





Нова песен…

Във теб се взират моите зеници,
прегръщат те със порив и копнеж,
събират те от хиляди частици,
на устремния вятърен летеж.

Небесен звън безгласно ме опива,
притихвам звездна в твойта топлина,
душата ти неистово ме скрива,
по някакви си стари правила.

И ставам теб, а ти във мене грееш,
преливаш във различни цветове
и нова песен тихичко ми пееш
за общите магични светове.

До утрото оставам само твоя –
вълшебен ангел, брод и светлина,
а после се изгубвам зад завоя
на източната древна равнина.

31.07.2018г.
Елица




Тихо, тихо само слушай…



понеделник, 30 юли 2018 г.

Седмо измерение...




Седмо измерение…

Войната е за слънцето във мен,
за оня блясък топлещ сетивата,
от който си неспирно озарен,
докато с трепет порим синевата.

За двама аз съм звездна светлина,
знай любовта към мен е съкровенна,
споделя се от твойта тишина,
във моята реалност белостенна.

Накрая пак разперила криле,
във седмо измерение ще грея,
а ти ще бъдеш в моето поле,
да те спася аз знам, че ще успея.

30.07.2018г.
Елица


*****