Powered By Blogger

четвъртък, 31 януари 2019 г.

Да вярваш трябва…





Да вярваш трябва…

Заспиваш ли със мисълта за мен,
за моя дъх далечен сред житата,
сънуваш ли от вятър озарен,
зеницата на Бог и необята.

Копнееш ли да бъдем пак едно,
два пламъка – изконна вечна стража,
да бъде туй, което е било,
изгубено там нейде зад виража.

Да вярваш трябва – в мен и вечността
и в любовта живееща в безвремие,
при нас ще се завърне радостта,
повярвай ми без никакво съмнение,

защото е финалният живот
и всички измерения се сливат,
отново ще сме ангел и пилот,
които във далечното пулсират.

31.01.2019г.
Елица


*****

Сред макове...








Сред макове…

Едно момиче скитащо пеша
от маково поле набра надежди,
проблесна тихо светлата Луна,
в пръстта мечтите му се скриха нежни.

Нарече си да има все любов
във мислите и – дар от ветровете,
а пътя и измислено суров,
на Рая все да търси бреговете.

А после във простора продължи,
във облаци следите си остави,
след нея още времето кръжи,
сред макове във звездните ливади.

30.01.2019г.
Елица




*****

вторник, 29 януари 2019 г.

Реални дълбини...




Пролог….

Чувствам се в хармония. Балансирана. Чувствам се пълноценно себе си. И това е невероятно. Всичко се случва от самосебе си – плавно, спокойно, с умерен красив ритъм. Преминавам през времето и пространството заслушана в дълбокия си вътрешен глас. Чувам указанията на Висшия Аз, а те са всеки ден да бъда по-добра реализация от реализацията си през предходния ден. Живея и дишам с пулса на настоящия миг. И това ме кара да се чувствам цялостна. Намерих сили в себе си и си простих грешките. Спрях да изпитвам вина и да се самообвинявам. Потърсих мъдростта натрупана назад по извървяната пътека и простих на хората, които ме нараниха най-много в този живот. Някъде в подсъзнанието ми е скрита голямата ми космическа сила. Тя ме съпътства от раждането ми. Помогнала ми е толкова пъти да оцелея. Осъзнах, че е време да намеря опора в нея. Времето отсява приятелствата. Някои остават, други си отиват. На заминаващите – приятен път. На оставащите – искрена благодарност, че обичат цветната ми същност. Стиховете продължават да бъдат моя любим пристан. Там е миналото ми, настоящето ми и бъдещето ми. А вечния пътеводител в това красиво пътуване сред думите остава любовта. В работата се справям с лекота – везните са уравновесени, резултатите ме радват много. Пътуването вече не тежи. Включвам на скорост, пускам флаша с песните и препускам по Лудогорския път. Топлина и уют усещам в душата си. Там съм, където трябва да бъда. Напредвам бавно и последователно в жизнения план, следвам нишката на съдбата и случвам себе си по един прекрасен начин. Знаците много отдавна са показали коя съм, от къде идвам и каква е целта ми. Просто не беше дошло времето да ги разчета. Но към настоящият момент успях да видя в незримото. Гнева се стопи. Огорчението също. Дървото на живота, пазителите, приятелствата, голямата отговорност, всичко е вътре в мен и се изпълнява по един магичен и неповторим начин. И това окончателно ми счупи егото. Осъзнах, че спокойствието в личния и професионалния живот зависи от нагласата. Прочетох за ангелите в книгите на Дорийн Върчу и ги призовах в живота си. Сега съм уверена, че ме съпътстват и пазят всеки ден, а резонирайки с ангелската ми природа ще направят следващите изпитания в живота ми по-леко преодолими. Вече имам нужда от промяна и знам, че ще я постигна в съзвучие с потребностите на дълбините ми. А вечното пламъче в мен – то няма да изгори никога. Все така пазя оня свещник с фигурата на жена, който ми подариха за един рожден ден Румяна и Мария. Ще бъда пламък и ще светя. Вярвам, че това е гаранцията, че монадата ни ще постигне желания напредък, а после…. После ще дойде времето да се приберем у дома – там, където слънцето свети и в нощта, където можем да летим, където няма зло, а светлината е единствената истина.

29.01.2019г.
Ели


*****