Начало....
Послепис....
Между....
(или
за белезите от паралелните животи)
За
истина дойде момент
Запалиха
огньовете във кръглост
Далеч
остана всеки сантимент
А
отправната точка беше мъдрост
Видях
в очите и страха
На
воден плъх от огъня изплашен
Косите
и попиваха праха
На
съдбоносният ми избор страшен
А
после лека влязох във кръга
С
нозете боси пламъци целунах
С
душата си погледнала врага
Аз
слаб човек реално зърнах
Отдавна
бях простила низостта
Но
за финална битка беше време
И
с драконова сила в сетива
Показах
и че егото е бреме
От
викове небето се раздра
А
тялото и сгърчено се свлече
Протегнала
с невиждане ръка
Вселената
на милост я обрече
Във
погледа ми вятър я стопи
Спокойна
я изчаках да изтлее
А
после я изпратих сред мъгли
Пречистена
от зло да оцелее
Във
черното на огнения кръг
На
зазоряване по-силна се пробудих
И
пак поех по дългия си път
Във
Вечността вълшебна се изгубих
10.11.2012г.
@Eli
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар