неделя, 13 март 2016 г.

Прошка...



Прошка...

Прости ми ала вече ще мълча
погребах във съзнанието всички думи
спокойна във безвремие летя
сред тази бездна тиха помежду ни
Грее вътре в мене любовта
светла надалече ме отнася
знам че ще усетя свобода
щом една звезда ни омагьоса
Просто следвай този кръговрат
днес - далечни утре - странно близки
чака ни космически обрат
скътан във очите ни лъчисти
Вярата ми в теб е планина
вечна сянка птица и доверие
тя ще те дари със светлина
и безкрайно синьо вдъхновение
Прости ми ала трябва да вървя
пътища съдбовни ме изгарят
след мен остава само радостта
а мислите ми в тебе оцеляват

13.03.2016г.
Елица


                                *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар