Измислен...

Измислен...

Измислих те от морските вълни

Ти беше образ пламенно наситен

Душата ти оставих да блести

Със ореол от звездното накитен

Превърнах те във огнена мечта

В копнежа нежен за простор и вечност

А после спазих всички правила

Раздирана от порив за човечност

Сега се скитам тиха и сама

И все така те чакам да се върнеш

Обгръща ме нетленна синева

В която моя свят ще преобърнеш

22.03.2016г.

Елица