На времето бързия вятърен ход…

На времето бързия вятърен ход…

когато те срещнах бях наивна звезда

обикнах те тихо без правила

протегнах ти бледа и плаха ръка

познах те дълбоко със мойта душа

зареях се в твоите думи – сребро

открих се сред тях като птиче перо

вървях по следите ти нощи и дни

завръщах се волна към нащо преди

но днеска прозрения тежки горят

и грешки от минало още болят

Земята промяна очаква от нас

вълшебствата само са в нашата власт

аз вярвам че мога да ти простя

и още по-силно да заблестя

на времето бързия вятърен ход

ще спрем със космичния вечен кивот

16.06.2016г.

Елица