Докосвам те със моите
крила...
изпъва времето
превития си гръб
опитва да надскочи
светлината
върви по своя
непрогледен път
мечти чертае скрито в
тишината
а вятърът го следва
като стон
досбъдване отново
обещава
във есенния звезден
полутон
една надежда с обич
се снижава
земята се подготвя да
заспи
завива се с
останалата нежност
и музика в дълбокото
звучи
отмерва стъпките към
нова вечност
и няма закъснели правила
на моста пак сме двама и
безкрая
докосвам те със моите
крила
а после се завръщаме във
Рая
23.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар