Звездопади...

Звездопади...

Прелитат пак премигващи звезди,

сред вятъра следите им се губят,

прегърнали вълшебните мечти,

те тихичко Земята ще събудят,

за нова вечност с име Красота,

облечена във рокля от корали,

носителка на много светлина

и на пътеки с нежност разпиляни.

Реките във безкрая ще текат,

моретата ще сбъднат много тайни,

а страховете, знам, ще се стопят,

сред чувствата от миналото трайни.

Ала сега е още тъмнина,

от синьото се сипят звездопади,

обгръща ни нетленна тишина,

пришпорила небесните триади.

13.08.2017г.

Елица

*****