Многоцветни ветрила…

Многоцветни ветрила…

Въртят се многоцветни ветрила,

на пролетта са спътници, надежда,

във тихата блестяща синева,

магичен път отново се процежда.

По него скитат птици и звезди,

забравено-измислени понятия,

по стръмното му вятърът лети,

със многостранни светли възприятия.

Отвежда той във приказна страна,

където управлява с много нежност,

една висока плачеща върба -

пазител на изгубената вечност.

А там е трайна бяла светлина,

пулсиращите тайни се разкриват,

в безвремие се стели любовта,

посоките във извори се сбират.

Аз зная ще достигнем този бряг,

на който преродени ще живеем

и в неговия ведър необят,

ний песните от минало ще пеем,

защото носим в себе си мира,

триъгълната жива всеотдайност,

прегърнали в далечното мига,

ще начертаем новата безкрайност.

29.03.2018г.

Елица

*****