Реален Vs Енигматично...

Реален...

Боли от някаква полуреалност,

боли от някакъв копнеж,

затваряме се във сакралност,

прегърнали един стремеж.

Боля те тихичко отвътре,

болиш ме в дните и в нощта,

предречено е нашто утре

на изток в родните поля.

Ще бъдеш вятър, стих и облак,

ще бъда кротка светлина,

преглътнал сетния си залък,

ще ме стопиш сред тишина.

Две птици ний ще сме в простора,

монети две на вечността,

надеждата на много хора,

че е решима тленността.

Когато в тебе аз изгрея,

когато в мен се въплатиш,

свободна аз ще се зарея

а ти реален  ще блестиш.

27.03.2018г.

Елица

**********************************

Енигматично...

Безмислена е тази смърт.

Една енигма е живота,

във този земен водовърт,

ний търсим пламенно кивота.

Гори във мен един въпрос -

къде ще трябва да се дявам,

а отговорът много прост,

ми казва как да оцелявам.

На теб ти давам светлина,

да те предпазва от тъмата,

а после с ангелски крила

се стрелвам бяла в тишината,

защото там – накрай света

е скрито нашето прозрение,

че дадените сетива

са просто начин за спасение

на всички атомни мечти

измислени от ветровете,

а в тях сме просто аз и ти –

творения на боговете.

27.03.2018г.

Елица

*****