Чувствам се в хармония. Балансирана.
Чувствам се пълноценно себе си. И това е невероятно. Всичко се случва от
самосебе си – плавно, спокойно, с умерен красив ритъм. Преминавам през времето
и пространството заслушана в дълбокия си вътрешен глас. Чувам указанията на
Висшия Аз, а те са всеки ден да бъда по-добра реализация от реализацията си
през предходния ден. Живея и дишам с пулса на настоящия миг. И това ме кара да
се чувствам цялостна. Намерих сили в себе си и си простих грешките. Спрях да
изпитвам вина и да се самообвинявам. Потърсих мъдростта натрупана назад по
извървяната пътека и простих на хората, които ме нараниха най-много в този
живот. Някъде в подсъзнанието ми е скрита голямата ми космическа сила. Тя ме
съпътства от раждането ми. Помогнала ми е толкова пъти да оцелея. Осъзнах, че е
време да намеря опора в нея. Времето отсява приятелствата. Някои остават, други
си отиват. На заминаващите – приятен път. На оставащите – искрена благодарност,
че обичат цветната ми същност. Стиховете продължават да бъдат моя любим
пристан. Там е миналото ми, настоящето ми и бъдещето ми. А вечния пътеводител в
това красиво пътуване сред думите остава любовта. В работата се справям с
лекота – везните са уравновесени, резултатите ме радват много. Пътуването вече
не тежи. Включвам на скорост, пускам флаша с песните и препускам по Лудогорския
път. Топлина и уют усещам в душата си. Там съм, където трябва да бъда.
Напредвам бавно и последователно в жизнения план, следвам нишката на съдбата и
случвам себе си по един прекрасен начин. Знаците много отдавна са показали коя
съм, от къде идвам и каква е целта ми. Просто не беше дошло времето да ги
разчета. Но към настоящият момент успях да видя в незримото. Гнева се стопи. Огорчението също. Дървото на живота,
пазителите, приятелствата, голямата отговорност, всичко е вътре в мен и се изпълнява по един магичен и неповторим начин. И това окончателно ми счупи
егото. Осъзнах, че спокойствието в личния и професионалния живот зависи от
нагласата. Прочетох за ангелите в книгите на Дорийн Върчу и ги призовах в
живота си. Сега съм уверена, че ме съпътстват и пазят всеки ден, а резонирайки
с ангелската ми природа ще направят следващите изпитания в живота ми по-леко
преодолими. Вече имам нужда от промяна и знам, че ще я постигна в съзвучие с
потребностите на дълбините ми. А вечното пламъче в мен – то няма да изгори
никога. Все така пазя оня свещник с фигурата на жена, който ми подариха за един
рожден ден Румяна и Мария. Ще бъда пламък и ще светя. Вярвам, че това е
гаранцията, че монадата ни ще постигне желания напредък, а после…. После ще дойде
времето да се приберем у дома – там, където слънцето свети и в нощта, където
можем да летим, където няма зло, а светлината е единствената истина.
