Да вярваш трябва…

Да вярваш трябва…

Заспиваш ли със мисълта за мен,

за моя дъх далечен сред житата,

сънуваш ли от вятър озарен,

зеницата на Бог и необята.

Копнееш ли да бъдем пак едно,

два пламъка – изконна вечна стража,

да бъде туй, което е било,

изгубено там нейде зад виража.

Да вярваш трябва – в мен и вечността

и в любовта живееща в безвремие,

при нас ще се завърне радостта,

повярвай ми без никакво съмнение,

защото е финалният живот

и всички измерения се сливат,

отново ще сме ангел и пилот,

които във далечното пулсират.

31.01.2019г.

Елица

*****