Мечтите...

Мечтите...

Търкаля се душата ми нагоре

по стръмната пътека на мечтите,

разделя се със всичко само Мое,

прегърнала единствено звездите.

По голата И гръд се тичат капки –

сълзите от вселенския отблясък,

а думите накъсани и кратки,

в безкрайното потъват като пясък.

Нозете И безкръвно се преплитат,

ръцете И криле се устремяват,

за бъдещето сенките не питат,

тегобите докрайно се смаляват.

А твоята душа я следва диво

и шепне във косите и безбрежни,

облечена във плащ от светло сиво,

се слива със очите И копнежни.

Достигаме до края на земята

и корабите виждам, заминават,

стопяваме се двама в синевата,

мечтите ми отново те спасяват.

09.05.2019г.

Елица

*****