петък, 21 юли 2017 г.

Избор...




Избор…

Дали е избор атомен смъртта
или е генерирана Голгота,
не мога все така аз да реша,
докато скитам в мисли за кивота.

Разбираме ли ний дуалността,
в небето ли намираме утеха,
аз зная че е друга вечността,
във миналото с грешки я отнеха

но в днешните преломни времена,
посоката отново ще открием,
крилете ще разперим в тишина,
в доброто като слънце ще попием.

Човекът е създаден за живот,
безкраен като звездната Вселена,
частица от космически народ,
във приказка докрай осъществена.

Финална права вече ни зове,
пречистени са древните устои,
компасът сочи източно море,
във края на поредица завои.

Отново пак ще блика светлина
в летящата магическа реалност,
а пътен знак ще бъде любовта,
на слетите души в сакралност.

21.07.2017г.
Елица





NOTE: Имам една любима песен на Linki Park - Leave Out All The Rest! Често си я слушам, защото е за вечните неща и пътуването на душата в безвремие! Жалко за кончината на вокала им! Така и не мога да разбера хората, които правят избор да свършат с живота си! Живота е висшо благо, дава се от Бог за да натрупаме кармичен опит и да развием енергийната си субстанция до нива способни да вибрират в идеален синхрон с високите измерения! И само Бог решава кога сме готови да преминем в невидимия свят и да се подготвим за следващо въплъщение...
И тъй.... Бог да прости Честър Бенингтън!                        
А ние да послушаме Leave Out All The Rest в негова памет...

Ели



Под източното вятърно небе…





Под източното вятърно небе…

Препускам по познатия си път,
а мислите за бъдеще ме гонят,
пак птици във простора ме зовът,
мечтите ми замислени се ронят.

Усещам те невидимо във мен,
във костите ми зажаднял се скиташ,
от моята вълшебност запленен,
в съдбата ни неистово пулсираш.

Ще ме достигнат твоите ръце,
във пламък щом везните се прелеят,
под източното вятърно небе,
душите ни в единство ще се слеят.

21.07.2017г.
Елица



*****

вторник, 18 юли 2017 г.

Аз дълго чаках твоя звезден зов…






Аз дълго чаках твоя звезден зов…

                          на мама

Говоря си със тебе тихо в мен,
пресрещаме се в общо измерение,
светът ми от безкрая озарен,
душите ни държи във единение.

Аз дълго чаках твоя звезден зов,
във бурите самичка оцелявах,
а пътя ни безоблачен и нов,
във стиховете вятърна възпявах.

Със теб се чувствам цяла и добра,
една частица атомна и вечност,
щом двете сме - ще блика светлина
и ще пребъде знака за човечност.

Усещам пак красивия ти глас,
огромната ти обич в мене грее
и правя всичко с преоткрита страст,
аз знам че този свят ще оцелее.

Бъди компас на идните ми дни,
безсмъртен пламък – страж във синевата,
ще се завърнем в нашето Преди,
разперили криле във тишината.

18.07.2017г.
Елица



*****


Довлюбено…




Довлюбено…

Довлюбено е в тебе все сърцето,
пулсира като птица и лети,
то търси пак неистово небето,
във летните магически лъчи.

Върти се в танц във нощите и дните,
намигайки на твоята душа,
продупчило билета на мечтите,
най-сигурно се чувства във съня.

Ще го прегърне твоята вълшебност,
под земната усмихната дъга,
преплетени ще начертаем вечност,
в молитвата спасяваща света.

18.07.2017г.
Елица


*****