понеделник, 13 август 2018 г.

Замислена...




Замислена...

Замислена се скита любовта,
по пътища от минало се рее,
отворила нетленни сетива,
безсмъртната си песен тихо пее.

Разказва ни на сън за пролетта,
за знаците родени във безвремие,
а после светла с първата зора,
потъва във космическо забвение.

Понякога е строга и боли,
ръцете и съшиват звездни кръпки
и не една душа докрай теши,
със нови и магични стъпки.

Живее в най-дълбокото у нас,
във костите ни влива синевата,
оставаме във цветната и власт
обгърнати докрай от тишината.

Пази ключа към нейната врата,
разказвай я във приказки и песни
тя грее с трепет в твоята душа
по пътищата огнено небесни.

13.08.2018г.
Елица


*****

Сред небесното...




Сред небесното...

Една звездица паля вътре в теб
и тихо я оставям да огрява,
а после във космически дует,
душата ми във тебе се стопява.
Препускаме след своите мечти,
преплитаме телата си неистово,
по-малко в мен започва да боли
и всичко ми изглежда все по-истинско.
Прегръщаш изтерзаните ми полюси
и вливаш тишината във очите ми,
косите ми закичваш с лотоси,
а после сливаш атомни следите ни.
Ръцете си разделяме със утрото,
усмихваме се тъжно и отлитаме
и пак очакваме със трепет чудото,
отново горе сред небесното да скитаме.

12.08.2018г.
Елица


неделя, 12 август 2018 г.

Нощно...




Нощно...

Когато нощ настъпи аз горя,
изпращам ти импулси по звездите,
сред облаците вятърна летя,
досбъдват се магически мечтите.

Пресрещаш ме във своя първи сън,
танцуваме обсебени от радост,
сподиря ни космическия зван
на извори таящи вечна младост.

Преливаш в мен – безсмъртна светлина,
родена в неделимото ни цяло,
потъвам в теб – неземна тишина,
разказана и тлееща във бяло.

„Обичам те. Не искам да вървя.”,
отронват стон очите ти със нежност,
„Когато си със мене аз блестя”,
отвръщам ти изпълнена със вечност,

но някъде със първата зора,
крилете ми далече се стопяват
и пак си сам накрая на света,
но мислите за мене оцеляват.

Така е всеки ден и всяка нощ,
във теб живее моята сакралност,
на времето в раздиплената мощ
е скрит ключа за общата реалност.

12.08.2018г.
Елица


*****

събота, 11 август 2018 г.

За любовта...








За любовта...

Ръце простира нежно любовта,
по облаците търсеща се скита,
разпръсква къс надежда над света,
а после във безкрайното отлита.

Приучва ни да бъдем все добри
и волни като огнените птици,
а в нашите магически следи,
да крие Бог от своите зеници.

Изпълва с мисъл нашата съдба,
помага ни да гоним ветровете
и в хиляди написани лета,
подтиска в нас гнева и страховете.

Закрилник е на нашите мечти,
превръща ги в реалности вълшебни,
на сън със нас неистово лети,
по пътища стаено съкровенни.

Живеем с теб отдавна в любовта –
два пламъка преплетени за вечност,
накрая пак затворили кръга,
ще се стопим в небесната нетленност.

11.08.2018г.
Елица


*****

петък, 10 август 2018 г.

Светофар...




Светофар…

От всички светофари във света
най-силно мига този във сърцето,
сподиря ме когато затъжа,
прегръща ме, когато съм в небето.

В зелено се облича и гори
по стръмните пътеки на мечтите ми,
той грешките невидимо топи,
превръща във вода следите ми.

Понякога в червено ми шепти,
но аз си нарушавам ред условности
и зебри преминавам със очи,
докато сплитам в плитки вероятности.

Най-близък ми е белият му цвят,
той отразява атомно душата ми
и в неговия слънчев необят
докрайно разрешени са крилата ми.

Във мене ще остане светлина
от цветове целунали дъгата
и в тяхната вълшебна тишина
ще се досбъдне огнено съдбата.

03.08.2018г.
Елица

 

*****