сряда, 17 октомври 2018 г.

Разказани...






Разказани…

Разказани са приказки безчет
за мен и теб, за брод и правилата,
във някакъв объркан словоред,
небрежно ни подрежда тишината.

А аз обичам в бяло и с финес,
загърбила огромните си рани
и бавничко повтарям точно днес,
мечтите ми от теб ще са разбрани.

И ти разбираш, ала те боли,
наказваш светлината ми със нежност
в която се прокрадват куп следи,
от случена в омая стара вечност.

Далечни сме и времето тупти
в очите ни копнеещи безкрая,
душата ми неистово лети
по пътищата водещи към Рая.

Ще се досбъдне нашта синева,
свободни пак във нея ще се реем,
преплетени бездумно на брега,
ний нова песен с вятъра ще пеем.

17.10.2018г.
Елица



*****


вторник, 16 октомври 2018 г.

Всемирен логос…





Всемирен логос…

                          на баба

Когато безизходност надделее
над мислите ни – огнени кълба,
една надежда пак ще оцелее,
във костите съшита и в кръвта.

Запяват извървените посоки,
следите се превръщат във стъкло,
мечтите ни все тъй дълбоки,
отронват лист от старото дърво.

Превръщаме се в птици и се реем,
в просторите от сляпа светлина,
в полетата копнежите си сеем
и щастие ковем без правила.

А лодката ни бяла преминава,
през пристани на не една душа,
съдбата ни полека се смалява,
превръща се в парченце тишина.

И ставаме прашинки в цветен космос,
обгърнати от вечната любов,
в красивия всемирен логос,
животът ни начева с благослов.

16.10.2018г.
Елица


*****

понеделник, 15 октомври 2018 г.

Откраднатите изгреви…





Откраднатите изгреви…

Откраднатите изгреви болят,
невидимо кървят подобно рани
и стъпките ни тихичко топят,
по пътища в сърцата ни прибрани.

Сълзите капят в синя равнина,
със ветровете приказка разказват,
а после се превръщат в тишина,
посоката към бъдното показват.

Изцяло съм изгубена във теб,
във нощите кръжаща като птица,
усещам те неистово навред,
със своята копнееща зеница.

А ти ме имаш – горда и добра,
жена – звездица – страж на световете,
прегръщаш с отчаяние мига,
във който съм до теб по бреговете

на нашите сънувани земи,
където е космичното начало,
с търкулнати в небесното мечти,
а времето неистово е спряло.

Аз знам, че ще пребъде любовта –
онази вечност скитаща в кръвта ни,
а моята усмивка и гласа,
в сакралното докрайно ще са спряли.

15.10.2018г.
Елица



*****

петък, 12 октомври 2018 г.

Доразказано...





Доразказано…

Нахраних птиците със хляб от спомени,
откъснах от небесното въпросите,
а после по пътеките разхвърляни,
препуснах във синхрон със еднорозите.

Отчупих си от тебе малко истини,
подхвърлих ги в пожара на сърцето ми,
сред някакви копнежни сблъсъци,
пак боса затанцувах във полето ни.

А ти стоеше. Просто гледаше
как тялото ми става все по-вятърно,
в дълбокото ти клетвата ни тлееше
завързваше на възел необятното.

Накрая се превърнахме във музика,
сред хоризонт на нещо неочаквано,
подкова бе съдбата ни дописана,
в битийността на всичко доразказано.

12.10.2018г.
Елица


*****

Компас за вечност…






Компас за вечност…

Събирам във очите си безкрая
и тихичко броя щурци,
намерила пътеката към Рая,
една надежда вътре в мен блести.

Повдигам се на пръсти и се рея,
от слънцето си вземам топлина
и зная, че накрая ще успея,
да се превърна в сноп от светлина.

Във миналото спомени оставям,
от бъдното си вземам шепа прах,
отново като пламък се създавам,
преборила дълбокия си страх.

А ти оставаш някъде във мене -
магична песен – зов сред ветрове,
препускаш със изтичащото време,
по мойте стръмни цветни брегове.

Знай послеписа все е любовта ми –
онази нежна бяла самота,
потънала безгласно във кръвта ти -
компас за вечност, дар и свобода.

12.10.2018г.
Елица



*****