събота, 23 септември 2017 г.

Отвърза се...




снимка
Art-graphiK във ФБ




Отвърза се...

Отвърза се завързания възел,
свободна пак през времето летя,
една усмихната мечта напръска,
живота ми със лунна светлина.

Оставих те след мене надалече,
бездумен като есен и мъгла,
не ще се върна вярвай вече,
в следите ми огрява тишина.

Не ме разбра нанесе много рани,
на силната ми вятърна душа,
но стъпките си в хаос разпиляни,
ще дойде ден да сбираш със тъга.

А любовта е вече шепа пепел,
студен рефрен от тъжен послепис,
единствено в съня си ми потребен -
самотен и отронен като лист.

Аз продължавам пътя си направо,
към стария погубен Рай,
подкрепяна от неговото рамо,
ще се изгубя в звездния безкрай.

23.09.2017г.
Елица


*****

сряда, 20 септември 2017 г.

„Сбогом“ и „Прости“...




„Сбогом“ и „Прости“...

Щастлива съм смълчана и далечна
във моите магически поля,
онази обич пламенна и вечна,
аз вътре в мен от днеска ще тая.

Оставям те самотен да се рееш,
сред грешките от стари времена,
по нови правила ще оцелееш,
във общата ни вятърна съдба.

Не искам да те пазя вече в дните,
не искам да те плача във нощта,
досбъднати за мене са мечтите,
с любимата му огнена ръка.

А ти самичак знай, че ще останеш,
там някъде накрая на света,
и чак тогава тихо ще признаеш,
че виждаш само мене във съня.

Ала за друг ще бъде любовта ми,
изпълнена със много светлина,
а твойта песен скрита във кръвта ми,
завинаги ще бъде тишина.

Преболедувах множеството рани,
дори без тебе мога да летя,
с очите си от слънцето разбрани,
аз моя път докрай ще извървя.

И пак ще бъда звездното момиче
в което се оглеждаш със душа,
която на прибоя все прилича
във нашта обетована земя.

Ала за там е още много рано,
сега ти казвам „Сбогом“ и „Прости“,
а моето магично огледало,
изпива с трясък всичките следи.

20.09.2017г.
Елица


*****



вторник, 19 септември 2017 г.

Всички извървяни разстояния…



Всички извървяни разстояния…

В бездумието истина откривам,
завързана на възел тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.

Изгрява в мен зората като копие,
насочено в наземната си цел,
във профил и в анфас подобие,
на вечния човешки безпредел.

И пак се раждам преболяла ужаса,
на тихата телесна топлина,
попаднала отново в пъкала,
се свързвам само с твойта тишина.

Във зъбите си стиснала разпятие,
аз боса скитам в немите поля,
със ветровете в звездно съзаклятие,
калявам свойта воля и тъга.

Отново ще лети душата ми,
над райските морета и гори,
за сетен път раздиплили копнежа си.
ще се прелеят нашите следи.

Накрая Бог ще сложи очертания
на нова вечност в общата съдба
и всички извървяни разстояния
ще възродят от пепел любовта.

18.09.2017г.
Елица


*****