вторник, 21 ноември 2017 г.

Само с тебе…







Само с тебе…

                                 на Жоро

Открих те сред безбройните лица,
пресекли мойте бързи коловози
и вече двама толкова лета,
препускаме с космични еднорози.

Усещам само с тебе любовта –
онази нежност скитаща в сърцето,
натиснала в дълбокото страха,
достигам със очите си небето.

Обичаш мойта звездна светлина,
във нея се изгубваш и откриваш,
за тебе съм едничка на света,
в душата ми неистово преливаш.

Обичам твойта мъжка тишина,
дъха ти скрит във моята безкрайност,
онези мигове когато със крила,
се стрелвам в тази огнена омайност.

Ще бъдем вечно двамата със теб –
два атома крепящи свободата,
а над света ще властва само ден,
пренарисувал в бяло тъмнината.

21.11.2017г.
Елица


*****


понеделник, 20 ноември 2017 г.

Вятърна подкова...




Вятърна подкова…

Догоних те във моя странен сън
и пак ти връчих вятърна подкова,
а после се превърнах в светъл звън,
разлистена сред есента и нова.

А ти мълчеше с тиха топлина,
изгаряше ме с поглед пълен с нежност,
прошепна ми без думи любовта,
която ни обвързва с теб за вечност.

Преплели бързо огнени крила,
понесохме се горе към звездите,
след нас се стрелна мирна тишина,
досбъднала в далечното мечтите.

Танцувахме до утринния час,
погълнати в дуетно съвършенство
и онзи пламък скрит дълбоко в нас,
отново ни обгърна със вълшебство.

Преливах бавно в твоите очи,
а ти с душа ми галеше косите,
за бъдното страха ми се стопи,
проблясваха в небесното следите.

В мъгливата копнееща зора,
далеч от мен камбана те пробуди
и скътал в джоба мойта светлина,
те грабнаха реалните заблуди.

10.11.2017г.
Елица


*****


петък, 17 ноември 2017 г.

Не ме забравяй...




снимка
страничка Мечта във ФБ




Не ме забравяй…

Не ме забравяй, още вътре в теб,
дъха ми във безвремие пулсира,
светът ми от усмивки озарен,
във тебе тихо-звездно колидира.

Не ти говоря. Вече те мълча,
но още чувствам в себе си надежда,
помага ми за теб да не тъжа,
и винаги в безкрая ме отвежда.

А там си ти – парченце светлина,
от общото ни вятърно начало,
преплитаме се двама в тишина,
пред синьото космично огледало.

Прошепваш, че обичаш само мен,
а аз те гледам огнено смълчана,
отново ме държиш във страстен плен,
в сърцето ти невидимо прибрана.

Разделяме се с първата зора,
разперили криле подобно птици,
поставени в различни светове,
потрепват цветно нашите зеници.

Ще дойде ден за вечност да си с мен –
в забравени вселенски коридори
а този свят завинаги спасен
ще натроши дуалните окови.

17.11.2017г.
Елица



*****

вторник, 14 ноември 2017 г.

Ще пренапиша вятърно света…




Ще пренапиша вятърно света…

Не мога да съм лоша и сърдита,
единствено се стапям от тъга,
родена съм безкрайна и открита -
частичка от вселенската душа.

На враговете тайничко прощавам,
с приятелите сплитам небеса,
надежда със очите си създавам,
във тъмното досбъдвам чудеса.

И все така обичам нажежено,
с онази нежност палеща кръвта,
усмивката ми винаги в червено,
в безмълвие разпраща свобода.

Към бъдното съм птица устремена –
една огромна звездна светлина,
във приказка докрай осъществена
ще пренапиша вятърно света.

14.11.2017г.
Елица