четвъртък, 19 април 2018 г.

Незнанието...




Незнанието…
                
            „Обичам думата "не знам"
            и сгушеното в нея любопитство…“
                  В. Акъллиева

„Не знам“ е път на сетивата,
отвеждащ тихо в светъл храм,
във който звездна светлината,
трепти със вятър неразбран.
И чуваш пак безброй въпроси,
ехтят във тебе викове,
безвремието все ти носи,
един копнеж и страхове.
Залутан търсиш свойто място,
в спектакъла от тишина,
във тялото ти пак е тясно,
душат те земни правила.
Ала душата е летежна,
нагоре бяла се стреми,
една пътека тъй надеждна,
тя все преследва и гори.
Във джоба си си скътал вяра –
в петаче нежност и тъга,
небето в тебе се снишава,
напук на всяка суета.
Превръщаш се във мъдър призрак,
в съдба от пепел и мечти,
накрая със последен писък,
отваряш своите очи.
Незнанието те спасява
във твоя собствен кръговрат,
с безкрайното те заземява,
в космичен цялостен обрат.

19.04.2018г.
Елица



вторник, 17 април 2018 г.

По стълбата...





По стълбата…

Без тебе съм изгубена комета,
една монета паднала във прах
и истина от миналото взета,
в пътеките търкулнат шепа страх.

От вятъра открадвам стръкче вяра,
посявам го във моето небе
и после пак във огън оцеляла,
притихвам в твойто атомно сърце.

Пулсирам в него бяла и щастлива,
разказана в истории безчет,
снагата ми вълшебно причудлива,
те води сред космичното навред.

Едно вретено бавничко изприда,
устоите на новия ни свят,
а някаква измислена корида,
безмълвно ни чертае в необят.

Във нея оцеляваме и пеем,
магическите песни от преди,
накрая пак усмихнати се реем,
след нашите изстрадани мечти.

Два извора дълбоки все ни шепнат,
единия на изток ни зове,
нозете ни разлистени потрепват
и търсят пак познати брегове.

Ще ни открият звездните подкови
очаква ни безимения храм,
а мислите ни слънчеви и нови
вълни ще са в забравен океан,

във който скрихме своите копнежи
полетата, скалите, любовта
и всички доизмислени стремежи
по стълбата със ключ към вечността.

17.04.2018г.
Елица


*****

петък, 13 април 2018 г.

Раждането на една звезда...





Раждането на една звезда...

Разлюля се копнежна земята,
небесата притихнаха в плен
и прошепна без глас тишината,
от звездата във мен си спасен.

Вятър в синьо се сля със полята,
птици песни запяха в зори,
разпиля свойте листи гората
и зашепна вълшебни мечти.

Светлина от очите ми грейна,
дъждовете се сгушиха в мен,
ти на камък от огън приседна
във щастлива нега разтопен,

а звездичката малка се стрелна,
във красивия цветен всемир,
тя на облаче кротко полегна
и отпи от вселенски потир.

После леко размаха крилата
и се върна с усмивка при нас,
бе божествена вест и награда,
сътворена от общия глас.

Във безвремие ясно се рее
и ни чака по залез с любов,
тя съдбата ни знам ще успее
да обърне по пътя суров.

13.04.2018г.
Елица


четвъртък, 12 април 2018 г.

Да свети...





Да свети...

Оставям пак да свети в тъмнината
една свещица вятърна за теб,
прегърнала докрайно тишината,
светът ми е във цветно озарен.

Бездумни тротоари се преплитат,
следите ми изпиват и горят,
а сънищата все така ме скитат,
очите ми далече се топят.

Премръзнала завивам свойто тяло,
със мънички парченца светлина
и пак във нашто неделимо цяло,
летя нагоре звездна и блестя.

А ти ми пееш песни и ме галиш
с безсмъртната си атомна душа,
един копнеж в дълбокото ми палиш,
сред пролетните шепнещи листа.

Препускаме сред облаци дъждовни,
завързали мечтите си с дъга
и все така щастливо животворни
се сбъдваме със вяра във света.

Една врата аз знам ще се отвори
към старите далечни светове
и там ще се завърнем някак нови,
преплели свойте огнени ръце.

Усмихвай се и лекичко напредвай
по стръмната звънлива полоса,
изписаните думи с трепет следвай,
заслушан в мойте мисли и гласа.

Ще те пресрещне топлата ми нежност,
ще ме прегърнат двете ти ръце,
една вълшебна и безкрайна вечност
ще ни достигне в синьото небе.

12.04.2018г.
Елица
 

*****