четвъртък, 30 март 2017 г.

Виртуално...





 

Виртуално...

мониторът премигва и вървя
през хъбовете скита се душата
сред думите ти тихичко валя
отварям междузвездно сетивата

усещам те пулсиращо във мен
със всеки клик нарастваш и ме имаш
във лоното на идващия ден
ти до откат в сърцето ми трасираш

изгубвам се във този виртуал
следите ти са парещи комети
от хиляди посоки си събрал
мечтите ми разказани в куплети

ще те обичам тихо отдалеч
и ще опазя огнената тайна
ще дойде време в устремен летеж
да се стопим в посоката незнайна

28.03.2017г.
Елица

На тези мисли ме наведе нещо прочетено в един от блоговете на съименничката ми Елица - > Блога на Земя - Виртуално

вторник, 28 март 2017 г.

Неземна...



снимка и цитат
Психология и психотерапия във ФБ





Неземна…

неземна съм пулсира вътре в мен
една река през времето калена
във този свят така несъвършен
от тебе само аз съм все спасена

за малко съм във тази равнина
така далеч от общото ни цяло
душата ми пулсира в тишина
пред вятърното звездно огледало

усещаш ли ме скътана във теб
живея като огнена искрица
във ритъма на всеки следващ век
аз заблестявам в твоята зеница

пречистихме се и ще си вървим
на бреговете стари ще се върнем
и нов живот за вечност ще родим
със обич пак когато се прегърнем

28.03.2017г.
Елица



Небето в мен…





снимка
Amazing photo of world във ФБ




Небето в мен…

живее в мене тихичко небето
в косите ми раздипля светлина
щастлива съм си общо-взето
по старите космични правила

нашепвам ти вълшебно отдалече
и боса пак по пътища вървя
по-мъничко тъгувам вече
с душата си магическа блестя

написано е – знай ще оцелеем
и пак свободни ние ще летим
финалната си песен щом изпеем
във звездното поле ще се стопим

28.03.2017г.
Елица

Тежат наземните окови…




снимка
Психология и психотерапия във ФБ




Тежат наземните окови…

кога ще бъда пак свободна
кога отново ще летя
във ритъм дивен животворен
и във простора ще блестя

тежат наземните окови
душата ми сега е в плен
за истината тя се бори
във този свят тъй раздвоен

светлика ми в тъма се губи
но вяра имам и горя
громя отколешни тегоби
и вятърна без глас шептя

едно обичане ме съхранява
доброто пази вътре в мен
и всяка утрин ме създава
от своя крехък звезден тлен

финална битка се задава
извадих меча и вървя
на врагове не се прощава
накрая знам – ще ги стопя

зове неистово скалата
морето пее и блести
ще ни запази тишината
във две преплетени следи

28.03.2017г.
Елица