сряда, 26 юли 2017 г.

Запалила за вечност светлината…




снимка
Захир във ФБ




Запалила за вечност светлината…

Понякога се взира вътре в мен
една мечта от пето измерение,
прегръщам я с отлитащия ден,
трептя със нея в цветно единение.

Уютно ми е, виждам надалеч -
любов без край но с вятърно начало,
и тихия ми радостен стремеж,
се сгушва в нея – скитница във бяло.

Вълшебната ми огнена душа,
събира изтерзаните посоки,
а после се понася на крила,
запазени във извори дълбоки.

Посоката си следвам с доброта
и знам че пак ще случим свободата,
в космичното отново ще блестя,
запалила за вечност светлината.

26.07.2017г.
Елица


*****

Думите съдбовни…




снимка
Захир във ФБ




Думите съдбовни…

Откривам себе си във всяка синева,
следите ми във нея тихо тичат,
живея по космични правила,
зениците ми пламенно обичат.

Със птиците съм птица във небе,
във влак-стрела душата ми вибрира,
понякога вълна съм във море,
а друг път съм пътека във Всемира.

Ще се огледаш някой ден във мен,
под ритъма на капките дъждовни,
светът ти от копнежа ми спасен,
ще донапише думите съдбовни.

26.07.2017г.
Елица


*****

вторник, 25 юли 2017 г.

Дъжди...




Дъжди...

Дъжди навън, раздира се земята,
небесното се губи във мъгли,
завива ме красиво тишината,
попивам я докрайно със очи.

Прибирам се във себе си и грея,
с магическите вятърни лъчи,
и знам че пак ще трябва да успея,
безкрайна да остана във зори.

Сериозна съм смълчано устремена,
ужасните прозрения горят,
надеждата се рее разкроена,
но съдниците няма да простят.

Било е приказка превърната в тегоба,
за чистите и искрени души,
пътеката ни днес е вече нова,
не ще допуснем никой да руши.

Посока пак ще бъде добротата,
и любовта окъпана в звезди,
отново ще открием светлината,
от старите забравени мечти.

25.07.2017г.
Елица

Компасът....





Компасът…

Компасът сочи винаги към теб,
към миналото в истина обвито
и винаги в изгряващия ден,
към теб вървя аз мислено и скрито.

Достигам те с вълшебните лъчи
и тихичко те топля отдалече,
зеленото на моите очи,
досбъдване във утрото предрече.

Отново ще се слеят две души,
две птици ще са страж на световете,
надеждата високо ще лети,
сподиряна в безкрай от ветровете.

04.07.2017г.
Елица


*****


понеделник, 24 юли 2017 г.

Жената шестица…





Жената шестица…

Бях пилот, защитник, синева,
вятърна магическа посока,
после се превърнах във трева,
във мечта разлистено дълбока.

Тебе те запазих вътре в мен,
хиляди животи все гореше,
в сънища те срещах устремен,
към душата ми без глас летеше.

Сливахме се двама във едно,
две комети вихрено трептящи,
в общото космическо стъбло,
съхранихме мислите блестящи.

Все за мене пееше в зори,
струните раздиплени шептяха,
в звездните ми огнени следи,
бляновете ти съвсем изтляха.

Днес те чувствам цветна отдалеч,
думи ти редя във тишината,
а съдбата ми изпрати вест -
ще отключим двама светлината.

Пак свободни ний ще полетим,
птици - верен страж на световете,
нова вечност знай ще сътворим,
някъде далеч сред ветровете.

24.07.2017г.
Елица



*****