четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Познаваш ли ме?...





Познаваш ли ме?...

Познаваш ли ме – твоето момиче,
което чакаш всяка нощ на сън,
тя идва като вятър отдалече,
по стария забързан път.
Разказва ти за облаци и птици,
прегръща те със парещи ръце,
обстрелва центъра на твоите зеници
със малкото си влюбено сърце.
А ти и пееш песни до премала,
рисуваш я по нотния си лист,
усмихваш се когато е поспряла
на прага ти измислено лъчист.
Със утрото тя се стопява.
Превръща се във спомен и мечта.
Една надежда в тебе оцелява,
че пак ще бъда твоя във нощта.

29.01.2018г.
Елица

вторник, 20 февруари 2018 г.

От далечни светове…




От далечни светове…

На моя малък непокътнат бряг,
ръцете ми преплитат все безкрая
и в неговия слънчев необят,
една надежда в мене все изгрява.
На този бряг съм нежна като стон,
прегърнала космическата същност
и вятърно - пулсираща в синхрон,
аз крия свойта многоцветна мъдрост.
Обичам да съм крехка и добра,
със думи да създавам малки тайни,
все боса по пътеки да вървя,
към кътчета щастливи и омайни.
През лятото се скитам сред жита,
през зимата по облаците ходя,
следите си оставям в тишина,
докато битки с времето аз водя.
Мечтите си заклевам да летят,
да носят все послания за радост,
очите ми неистово блестят –
владее ги нестихващата младост.
Дошла съм от далечни светове
и някой ден оттук ще си замина,
а в моите красиви стихове,
ще зърнат свободата си мнозина.

20.02.2018г.
Елица


понеделник, 19 февруари 2018 г.

Ще пазя…




Ще пазя…

Не гасне този пламък вътре в мен,
превръща ме в безкрай и във надежда,
най - често е във бяло оцветен
и в други измерения отвежда.

Блестят очите ми и търсят бряг,
напуснат преди милион години,
един далечен неподправен свят,
запазил стъпките ми тъй щастливи.

Ще се завърне моята душа,
отново ще е волна като птица,
когато на земята се стопя
в божествената огнена зеница.

В безвремие ще раждам светлина,
ще пазя равновесните устои,
космичната солена тишина,
ще пренапише звездните завои.

09.02.2018г.
Елица