петък, 19 октомври 2018 г.

Вяра...





Вяра…

Рисувам често твоята душа
със мислите си – вятърни комети
и все не мога аз да разреша,
загадките на двете ни пътеки.

Ти бродиш устремено мълчалив,
побрал във себе си докрай земята
и в нежен ритъм странно причудлив,
във музика превръщаш тишината.

Аз скачам светлоока на въже,
решавам трудни огнени задачи,
а в моето усмихнато небе,
една надежда все звънливо крачи.

През времето ний двамата летим
към общото написано начало,
тегобите накрая ще стопим,
под атомното звездно покривало.

И ще настъпи нова светлина,
красива вечност в костите ще грее,
във тебе ще прелея със дъжда,
а с мене твойта вяра ще се слее.

19.10.2018г.
Елица


*****

Отплата...







Отплата…
(Виждам те)

Виждам те – потрепваш нямо в мен
и мислите си във кръвта ми вливаш,
посипват ни звездите със сатен
във тяхната усмивка пак ме скриваш.

Пронизва вятъра със сляп кинжал
огромната ми вяра в правилата,
на кръстопът аз виждам се е спрял,
дъхът ми обграден от синевата.

Прегръщаш ме и всичко е наред,
единното ни цяло се открива,
безсмъртният ни атомен дует
в пространството космическо попива.

И ставам песен в твойта тишина,
разгърнат хоризонт на светлината,
след нас нашепва лекичко дъжда,
в невидима за другите отплата.

19.10.2018г.
Елица




*****

NOTE: Днес блога ми показа една публикация от 23.12.2015г. Припомних си я и пак се размислих над фразата Виждам те, а и музиката на Емили Хейстингс е много въздействаща… Хубаво е така човек да се чете назад и да установява, че някои неща и след три години са си останали непроменени… И вероятно така ще е и след 30 и 300 години… Просто въпрос на натура, светоусещане, отношение към другите и към себе си. Обичам последователните мисли и действия и трудните пътища които ни помагат да пораснем до личностите, които е предопределено да бъдем!

Ели


сряда, 17 октомври 2018 г.

Разказани...






Разказани…

Разказани са приказки безчет
за мен и теб, за брод и правилата,
във някакъв объркан словоред,
небрежно ни подрежда тишината.

А аз обичам в бяло и с финес,
загърбила огромните си рани
и бавничко повтарям точно днес,
мечтите ми от теб ще са разбрани.

И ти разбираш, ала те боли,
наказваш светлината ми със нежност
в която се прокрадват куп следи,
от случена в омая стара вечност.

Далечни сме и времето тупти
в очите ни копнеещи безкрая,
душата ми неистово лети
по пътищата водещи към Рая.

Ще се досбъдне нашта синева,
свободни пак във нея ще се реем,
преплетени бездумно на брега,
ний нова песен с вятъра ще пеем.

17.10.2018г.
Елица



*****


вторник, 16 октомври 2018 г.

Всемирен логос…





Всемирен логос…

                          на баба

Когато безизходност надделее
над мислите ни – огнени кълба,
една надежда пак ще оцелее,
във костите съшита и в кръвта.

Запяват извървените посоки,
следите се превръщат във стъкло,
мечтите ни все тъй дълбоки,
отронват лист от старото дърво.

Превръщаме се в птици и се реем,
в просторите от сляпа светлина,
в полетата копнежите си сеем
и щастие ковем без правила.

А лодката ни бяла преминава,
през пристани на не една душа,
съдбата ни полека се смалява,
превръща се в парченце тишина.

И ставаме прашинки в цветен космос,
обгърнати от вечната любов,
в красивия всемирен логос,
животът ни начева с благослов.

16.10.2018г.
Елица


*****