петък, 14 декември 2018 г.

Войници бяхме...





Войници бяхме…

Войници бяхме двамата със теб,
пазители докрай на светлината,
израствахме във всеки следващ ден,
споделяйки със шепот тишината.

За тебе бях момичето – дъга,
а ти за мене – песен съкровена,
до мен вървеше в приказна страна
и пазеше душата ми нетленна.

Спечелихме безкрайната война,
сразихме враговете непростими,
ти ме спаси във не една беда,
запази цветовете ми раними.

Останах твоя атомна съдба,
вълшебен порив за любов и вечност,
прегръщаха те моите крила
и двама споделихме много нежност.

Огромни разстояния делят,
сърцата ни от този спомен звезден,
но в нас дълбоко клетвите горят
и ни напомнят всяка сладка есен

че нашта орис е да победим,
във битката – финал за световете
и бъдното с любов да съхраним,
в едно послание от ветровете.

14.12.2018г.
Елица


*****

четвъртък, 13 декември 2018 г.

НепрехОдни…





НепрехОдни…

Тежат окови, в мислите вали,
по пътя се простират страховете
и тихичко във мене пак боли,
сподирят ме бездумно ветровете.

Завършена във нощите горя,
когато съм до тебе на високо,
над облаци ефирна все летя,
обичам нажежено и дълбоко.

Изпиваш ме със поглед устремен,
в прегръдката си страстно ме разтваряш,
от моята душа си тъй пленен,
вратите към безкрая ми отваряш.

Оставам птица в твоето сърце,
далечен порив, вяра и надежда,
закриля ни красивото небе,
в Плеядите за кратко ни отвежда.

Ала сега Земята ни е дом –
вълшебен пристан на живот и нежност,
ний спазваме космически закон,
да възродим забравената вечност.

Ще пренапишем нашата съдба,
отново ще сме волни и свободни
и знай, че ще пребъде светлина
в следите ни от слънце непрехОдни.

13.12.2018г.
Елица


*****

петък, 7 декември 2018 г.

Несломена...







Несломена…

Ръце протягам в звездното небесно,
превръщам ги във перлени криле,
а после се издигам безсловестно,
със тупкащо във ритъм пак сърце.

Преследваш ме – една частичка нежност
съм в твоята копнееща душа,
изписваш ме в полето като вечност,
докато бавно в тебе се топя.

Преплитаме се – птици във безкрая,
заключващи ехтежа на ума,
„Обичам те“, отново ще призная,
докато силна в лунното блестя.

От родовата болка несломена
разлистена високо аз горя,
от тебе съм невидимо спасена
и тихо по пътеките вървя.

Ще пренапишем двама свободата
в далечната космична равнина,
пазители сме ний на светлината,
извираща от нашата съдба.

07.12.2018г.
Елица



*****

четвъртък, 6 декември 2018 г.

Ще пребъде…





Ще пребъде…
(… или пак за радостта)

У мене вечно тлее радостта -
онази песен скрита в сетивата
за моята и твоята врата,
отворена докрайно в небесата.

Сънувам неподправената мощ,
на звездна обич пазеща духа ми
и винаги там нейде в полунощ,
копнеж нахлува атомно в кръвта ми.

Досбъдвам го сред облаци и дим,
заклевам го да бъде вечност,
а после по пътеките безспир,
търкалям свойта непрехОдна нежност.

А ти си част от мойта светлина,
вълшебен прах в косите ми от злато,
във твойта вездесъща тишина,
аз скривам всичко близко и познато.

Знай послеписа ще е Свобода
за нашите души родени в Рая,
отново ще пребъде над света
усмивката ми топлеща безкрая.

06.12.2018г.
Елица


*****