Пак отвъд...

Пак отвъд...

Прекрачваш и се връщаш там отвъд,
където всичко е безкрайно синьо,
където се преливат хляб и път,
а стъпките ти са във такт щастливо.

Зениците попиват светлина
от хиляди пулсиращи посоки,
и осъзнаваш - само по душа
пак крачиш в бързеи като света дълбоки.

А някъде в разхвърляния ум
по жиците потрепва кротка нежност,
отново вседеходките обул
си пътешественик във безметежност.

Постигна ли изгубения Рай,
изпя ли всички песни за двамина,
подписа ли в далечния безкрай
спасение за цялата дружина?

Търкулва вятъра след твоя смях
последен отговор за всичко истинско
и чувам как прошепваш: Аз живях
и ще остана в тебе мислено.

20.04.2020г.
Елица

Стихотворни размисли по повод

нелепата смърт на Милен Цветков

******

Автоанализ....

Автоанализ....

Във къщата от звездна светлина,

душата ми притихнала очаква,

отново съм висока и горя,

докато бавно времето потраква.

Различна съм. Пораснах и мълча.

Надежда във зениците ми грее.

По собствени пътеки ще вървя,

тъй вятъра във сънища ми пее.

Изстрадах много. Мойта доброта

разпънаха жестоко на Голгота,

по старите вселенски правила

в старадание пречистих аз Кивота.

По-силна днес е моята душа

преглътнала стенания, копнежи,

и знам, че просто трябва да реша

какви да бъдат бъдните стремежи.

Една любов е отправния знак

на моята магична същност,

препуска тя далече като влак

побрал във себе си космична мъдрост.

Накрая ще достигна пак брега

на свойто изначално единение,

завинаги погребала страха,

от мене ще избликне сътворение.

20.04.2020г.

Елица

******

Равновесно послеписно....

Равновесно послеписно....

У мен е равновесно и спокойно.

Далечна съм и вече не боли.

Партнирах ти докрая равностойно,

заглъхнаха последните следи.

Прости ми, но не чувствам вече нищо,

във тези чужди грешки доизтлях.

Разказах ти страдания предишни,

със ролята кармична аз се слях.

Но днес свободна вече ще се рея

във мойта обетована земя,

за другите усмихната ще грея,

ще пазя всички с мойта светлина.

Оставаш спомен в моята сакралност,

оттук натам ще те мълча и аз.

Голямата любов е в мен реалност,

родена от космическия глас.

19.04.2020г.

Елица

******

Потупвам...

Потупвам...

Пеят песни пак щурците,

пролетта е зад стъклото,

бягам боса след мечтите

и танцувам до дървото.

Пускам огнено хвърчило,

мушвам в джоба си калинка,

слънцето във мен е скрило

свойта вятърна половинка.

В утрини се будя цяла,

вечер тихо се начупвам,

тайната във мен е спряла,

продължавам да потупвам.

Храм далечен под звездите

пази мойта бяла вяра,

водят ме натам следите,

пак ще бъда със тиара.

А до мен един обича,

друг пък е нещастно влюбен,

той докрай ще ме отрича

в страх дали ще е прокуден.

Знай, че всичко се нулира,

ден със нощ ще бъдат слети,

времето накрая спира

в равновесните планети.

18.04.2020г.

Елица

******