Очакване…

Очакване…

Аз все те чакам, чакам и трептя,

във звездните морета се оглеждам,

със тайната си сила в теб блестя,

в Плеядите отново те отвеждам.

Пак боси скитаме по оня бряг

запазил имената ни красиви,

затрупани от пясъчния сняг

на дни и нощи синьо мълчаливи.

Надеждата се спуска по въже

изплетено от общата ни същност,

пак лудо бие твоето сърце,

а аз съм в плен на непозната мъдрост.

Засвирваш тихо стария рефрен,

със пръсти по косите ми пробягваш,

от моята усмивка озарен

към бъдното ръцете си протягаш.

И става чудо – двама сме в едно,

оставаме във Пето измерение,

разпервам свойто вятърно крило,

със теб до мен в магично единение.

25.06.2019г.

Елица

Накрая пак…

Накрая пак…

Тежа ти като воденичен камък,

попиват в тебе моите сълзи,

преглъщаш ме със всеки следващ залък

и търсиш вечно моите очи.

Вълшебство съм във твоята сакралност,

една безкрайна нежност и синхрон,

частичка от невидима реалност,

препускаща с магичен вихрогон.

Душите ни са сплетени за вечност,

живея светла в твоето сърце,

следите ни се скриват във безбрежност,

сред тихото космическо небе.

И двама пренаписваме съдбата,

заплетена във стари времена,

накрая пак разперили крилата,

в простора ще изпишем Свобода.

26.06.2019г.

Елица

Посока...

Посока…

Крилото ми е счупено, блести,

сълзите ми в перцата си събира,

във нашите изстрадали мечти,

една надежда в утрото се спира.

Живеем с теб последния живот,

изплащаме съдбата без остатък

и зная свободата е залог,

на пътя ни простиращ се нататък.

Дочуваш ме през хиляди поля

и мислено лицето ми погалваш,

не искаш да съм вятърно сама,

копнежа в мен неистово разпалваш.

Пулсирам между световете два,

по пътя труден крача несломена,

а моята израснала душа

ми шепне, че от теб ще съм спасена,

защото сме ний двама с теб едно

безкрай и вечност там отвъд Земята,

за нашето магическо стъбло,

посоката е само Светлината.

25.06.2019г.

Елица

*****

Път за светлината…

Честит Еньовден на всички приятели!
Бъдете здрави, весели и щастливи!
Розата е от нашата градинка -
сорт "Старо злато"!

Път за светлината…

Цветята се усмихнаха щастливи,

прибраха в себе си зората като стон,

оставиха следите си звънливи,

във летния препускащ полутон.

Прегърна слънцето една надежда,

със птиците я прати да лети

и тихичко на времето прошепна:

„Досбъднати ще бъдат куп мечти“.

Раздипли се красива синевата

под Божиите пламнали ръце

и се отвори път за светлината,

в човешкото пулсиращо сърце.

24.06.2019г.

Елица