Powered By Blogger

понеделник, 26 февруари 2018 г.

Моите очи...






Моите очи…

Зеленото на моите очи
във твоя поглед тихо се стопява,
във зимните космически лъчи,
една надежда вътре в нас изгрява.
Прелива се във тебе моя плам,
прошепваш ми, че истински обичаш,
а после от небесното призван,
душата ми на себе си обричаш.
Аз следвам твойте вятърни крила,
превърната във птица се разгръщам,
досбъдва ни немирната съдба,
със бялата си нежност те прегръщам.
Застиваш в мойте звездни дълбини,
огромна страст сърцето ти изгаря,
във нашите напукани следи,
тъгата ни реална се смалява.
Оставаме преплетени така -
два атома родени във безкрая,
а трудната ни огнена съдба,
преглъщаме във общата омая.
Със утрото отново сме далеч,
притиснати в реални коловози,
но любовта ни е подобно свещ -
в безвремие към бъдното се носи.

26.02.2018г.
Елица




*****

петък, 23 февруари 2018 г.

Дуално...





Дуално…

Във нощите сме звездно споделени,
телата ни когато замълчат,
от вятъра неистово пленени,
душите ни в незнайното летят.
Обичам тази атомна безмълвност
поглъщаща следите ни с финес,
попили от космическата мъдрост,
отново се събуждаме във Днес.
Но спомен носи нашето дълбоко
за всички доразказани мечти,
преливаш се във моето високо,
усмивката ми в тебе се топи.
Така вървим през времето далечни,
ала и близки в този труден свят,
ще съумеем да останем вечни
в магичния вселенски необят,
защото любовта е светла сила,
и тишина в красивото небе,
от миналото огъня попила,
ще я запази общото сърце.

23.02.2018г.
Елица


*****


Къде отива душата ти, когато заспиш?

.....


четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Познаваш ли ме?...





Познаваш ли ме?...

Познаваш ли ме – твоето момиче,
което чакаш всяка нощ на сън,
тя идва като вятър отдалече,
по стария забързан път.
Разказва ти за облаци и птици,
прегръща те със парещи ръце,
обстрелва центъра на твоите зеници
със малкото си влюбено сърце.
А ти и пееш песни до премала,
рисуваш я по нотния си лист,
усмихваш се когато е поспряла
на прага ти измислено лъчист.
Със утрото тя се стопява.
Превръща се във спомен и мечта.
Една надежда в тебе оцелява,
че пак ще бъда твоя във нощта.

29.01.2018г.
Елица