Едно мълчание....

 

 

 

Едно мълчание…

 

В едно мълчание без глас се спрях,

потънах в капилярите му тиха,

аз нечия любима, помня, бях,

но после враговете ме убиха.

 

И търсих път обратно към дома,

към нечие сърце събрало нежност,

пресрещнах го във други светове,

с душа усетих в него свойта вечност.

 

Говорих му, но той не ме позна

разделяха ни неми разстояния,

безгласен в свойта шепа ме прибра

и резонира моите стенания.

 

Той дълго гледа моите следи,

очите му изстинаха от взиране,

разказах му аз всичко за Преди,

постигнах пак душевно разкодиране.

 

Накрая си отидох като дъжд

изгубен във безкрайната Вселена,

спасих го сам самичка отведнъж,

в съня му пак докрай осъществена.

 

23.03.2021г.

Елица

 

Крясъци...

 

Крясъци...

 

Крещя ти отдалеч. Дали ме чуваш?

Дали усещаш мойта светлина?

Дали немирен още ме сънуваш

в стаена помежду ни тишина?

Усещам се безкрайно уморена

от викане по твоята душа,

но някакси със теб осъществена

аз крача днес по-силна през света.

Завързана на възел е тъгата,

не мъчи вече моето сърце,

запратих я нагоре в синевата

със двете си копнеещи ръце.

И знам, че ти прибра парче от нея,

прошепна ми: "Ще донесе късмет",

а после ме остави да изгрея

досбъднала Вселенския завет.

Сега съм светлинка и в твойта стая

щастлива съм със малките неща,

пътеката ме води все към Рая

във мойта обетована земя.

И пазя тази вяра във сърцето,

която ми помага да раста,

и с теб ще ходя боса под небето

там някъде накрая на света.

 

19.03.2021г.

Елица

 

Дълбоко в теб....

 

Дълбоко в теб...

 

Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,

за твоята усмивка, за гласа ти,

за тихото усещане навред,

че съм частица обич от духа ти.

И плача много. Ала без сълзи.

Забравени следите ме застигат,

ти пак ме следваш с влюбени очи,

звездите ни закрилят и намигат.

По тялото ми сипеш огнен прах,

извайваш ме като небесна жрица,

а после двама в мълчалив захват,

отново сме божествена зеница.

До утрото съм твоя и боли

Зора когато вятърът прегърне,

ти се изгубваш сънен сред гори

с надежда някой в тебе да ме върне.

А аз съм всъщност там - дълбоко в теб -

безсмъртна и магическа Вселена,

последен залък, пътят разтопен,

мечта докрай насън осъществена.

Живеем във финални времена

и зная Бог накрая ще отсъди

да се завърнат нашите крила

Земята щом за вечност се събуди.

 

19.03.2021г.

Елица

 

Остри стъпала...

 

Остри стъпала...

Стъпвам все по остри стъпала,
те ме водят горе към небето,
моята изправена снага
ритъма си следва на сърцето.
Кулата висока и стърчи,
на върха вълшебницата чака,
нявга ме ориса сред мъгли,
силата ми прати на земята.
А пък аз родена съм звезда,
все ме тегли в себе си безкрая,
помня имах даже и крила -
вятърна пазителка на Рая.
Ала туй остана във преди,
днес изкачвам стръмните наклони,
в моите усмихнати следи
слънцето сълзите си все рони.
Просто аз съм негова мечта
в приказка на милион години,
двамата кръстосваме света
във пространствата безкрайно сини.
Но това се случва във съня,
в дните сме мъчително далечни,
мойта вяра скътана в гласа
скита в измерения извечни.
Най-накрая знам ще се вклиним
в истина за минало и бъдно,
с нашата любов ще разтопим
пречките. Макар и трудно.

19.03.2021г.
Елица