Powered By Blogger

събота, 28 юли 2012 г.

Моят дъжд....





*****

(вариации по Сестричка)


този дъжд носи изгрев и залези
като нежно смълчан водопад
иска в мен да разпери крилата си
после тихо да тръгне назад....
по тревата ми смях да разпръсне
във небето ми стих да реди
от мечтите ми пак да възкръсне
неизгубил към бъдно следи....
той очите си цветно разплакани
с тиха вечност във мен приюти
и вълшебства така неочаквани
сред звездите за миг сътвори...
трайна обич сред вятър понесе
и душата дари със покой
после облак щастлив го отнесе
там от ляво до нечий  завой....

@Eli


 

*****

петък, 27 юли 2012 г.

Страхувам се….




(най-главното)
*****

страхувам се че някой ден
за мене ще забравиш
между вятъра
и всички минали
красиви отражения
за теб ще бъдат
извървени разстояния

а моите очи ще бъдат там
под пръст и житни класове
в полетата
и само птица в полет
и в покой
за мене ще припомня
като случена

страхувам се от думата Любов
звучи като безкрайно
обещание
но само тя
в парченцата Живот
е наша сила вяра
упование

страхувам се но все  към Теб
вървя
вълшебство мое
там – сред световете
и в хиляди животи да горя
дъгата в Нас
ще сбъдва цветовете

@Eli


                            

събота, 21 юли 2012 г.

Love is new everyday....








*****

любовта е нова всеки ден
когато слънце мислите докосне
а после вятър нежно устремен
частици от надеждата разпръсне

отново в теб се ражда светлина
мечтите ти след птиците политат
откриваш лесно тайната врата
зад нея стъпките ти оцветени скитат

любовта е нова всеки ден
когато ме докосваш мълчаливо
нахлува в мене някак си смутен
един рефрен от минало красиво

отново сме във плен на радостта
от лятната избликваща омая
в космическа безбрежна тишина
за двама само споделен е рая

любовта е нова всеки ден
когато във небето се огледам
и вярвам, че те имам вътре в мен
нестихващ и прекрасен огън

@Eli


 

 
To you with love....

петък, 20 юли 2012 г.

Петъчни муцуни....




Smile to me in friday morning :)))





  



 









 :)))))

ps : 
Петъчния виц при нас :
Отишла ромската червена шапчица при баба си и я попитала :
-         Бабо, бабо, твоята кожа защо е толкова изпъната, гладка, нежна, а не като на бабите на другите деца – сбръчкотена и грозна.
Бабата се усмихнала и отговорила на детето :
-         Ами, защото бабиното съм само на 16 години… :)))

Нашия коментар : Влюбвайте се в петък Винаги, но я правете любовта с мярка, че да не се озовете в ролята на 16 годишна бабичка! На 16 години е време за мечти!!!

понеделник, 16 юли 2012 г.

Моментно в дълбоките води.....






*****

битка...
с неуморното във мен....
което на моменти ме прогаря....
или пък ме потапя в плен....
на лятната нестихваща омая....
крещя без глас....
с кръвта си съжалявам....
а вятър нежно....
лекичко смутен....
опитва да  ме приземява....
не искам звуци.....
дишам  в тишина....
сърцето конвулсивно пак се свива....
във утрото простор сред равнина....
а нощното вода дълбока скрива....

болка....
случена под минали звезди....
сподиряна от кръпки на вината....
не мога да се върна във преди....
и да играя друга в свободата....

надежда....
там в едни очи....
в невидимите стъпки сред тревата....
бъдеще прегърнало лъчи....
и път единствен все към светлината....

@Eli


 

* * * * *

четвъртък, 12 юли 2012 г.

За времето и обичането....









 
*****
                                                   на Г.

минава времето през пръстите изтича
а аз съм лоша и добра във дните ни
Съдбата на търпение обрича
така чертаят всяка нощ звездите ни

Обичаме се но далеч от думите
те някак си с годините заскитаха
и все така на прицел сме за другите
какво ли да ни случат не опитаха

ала живота всекиму прощава
достатъчно е казва че ни има
след всичко само Любовта остава
и в лято и във най-сурова зима

Обичай ме дори да няма вяра
дори да бъда най-далечно близка
една звезда в простора оцелява
когато някой на Земята го поиска

@Eli



 

 *****

петък, 6 юли 2012 г.

Нощ....









* * * * *

нощта се спуска призрачно красива
и тялото ми гали със тъга
една сълза в дълбокото се скрива
а моя дух в безкрая отлетя

със облаците в облак се превърнах
с планетите планета синя бях
и куп мечти във вятъра прегърнах
във бури сред морета оцелях

отпих от устни слънчево копняни
в едно стъкло се счупих и родих
с косите си във светлина обляни
желание с надежда приютих

сред звездна самота китарни звуци
ме връщат пак на топлата земя
заслушана в дъждовните капчуци
към моя дом в реалното вървя

нощта изтлява в утрото красиво
пробуждат се очите ми в зори
и бие пак сърцето ми щастливо
към бъдното оставяйки следи

@Eli


четвъртък, 5 юли 2012 г.

Tomorrow....




 Music waterfalls....





* * * * *

Утре
ще бъдеш ли на пътя
там където
сърцето следва своите мечти
където пие от дъжда
небето
и музика в безкрайното
звучи

Утре
ще срещнеш ли очите ми
в съня си
в една реалност
пълна със звезди
ще пръснеш ли в душата ми
дъха си
когато Любовта се разгори

Утре
ще помниш ли че още
съществувам
и като птица
все към теб
летя
утеха във безкрая си намирам
когато ме докосне самота

Утре
ще има ли надежда
да те срещна
нечакана но случена Съдба
във дланите ми вятър
се оглежда
а после във сърцето ми
изгря


 

 * * * * *

вторник, 3 юли 2012 г.

През дните....






* * * * *

през дните вървя като шепотна птица
разперила нежно за полет криле
и случват ме вечер
в безкрая звездите
а сутрин изгрявам
в щастливо небе


през дните вървя като камък
и пепел
и търся вълшебния истински бряг
на пясъка там
е изписано цветно
кога ще те срещна в огромния свят


през дните  вървиш като вятър замислен
смълчано ме гледаш
на сън сред реки
и странно дъхът ти от мен е белязан
сега и преди
в сноп вълшебни мечти


през дните вървим като малки планети
и пътища търсим
сред слънца и луни
Съдбата помагала май че на всеки
по изгрев го вярвам
повярвай и ти

@Eli


 * * * * *