Песничката
на Лято 2016-та…. :)
NOTE: Тази година не стигнахме до
морето, но клипа ми припомни мириса му. Днес е деня на мама. Ако беше жива щеше
да навърши 62. Времето наистина лети. Обичам да гледам снимката и. Така се
чувствам по-спокойна в дните. Често си мисля за всичко случило се и по нишката
на спомените се спускам все по-дълбоко в съзнанието си. Отдавна свикнах да
живея с тъгата, но от известно време у мен се прокрадва и надежда. Надежда, че
всичко е поправимо по някакъв магичен начин. И вълшебствата не са само мит.
Нощем сънувам пътищата, които ще ми се наложи да извървя. Вече не се страхувам.
Една звезда блести и осветява стъпките ми. Продължавам да разговарям с вятъра в
мислите си. А той само ме слуша и поклаща глава в такт с отлитащото време. Чакам
и се уча на търпение. Обичам безрезервно и докрай. Мисля за настоящето, като за
необходимост предопределяща бъдещето. Героя в мен отдавна е събуден като войн. А
най-важната битка се оказа, че е започнала преди цели 16 години, а може би и
много преди това. Водим я тихо, но последователно. И така ще е до края. Пъзела
се реди – бавно и безотказно. Вече не се страхувам от това, което виждам.
Просто съм се възприела като част от цялото. Душата ми е на изток. Огледалния
ми образ е на запад. Ти си някъде по средата. И така ден след ден във равновесие.
Посоката е ясна - напред и нагоре. Но днес е деня на мама. Ден да помълча. Ден
да се посъбера. Ще и занеса цвете и ще и обещая завръщане. А после ще се
прибера в къщата на мечтите. И ще запаля белия фенер на северния прозорец. Да
осветява пътя ти. Пътя към бъдещето и свободата.
30.08.2016г.
Елица
