Обичай...

Обичай…

Променя се света. Обичай.

Преливай в мойта пламенна душа.

Понякога докрайно ме отричай,

помагай ми, когато прегреша.

Бъди частица в топлата ми нежност,

с която те обгръщам всяка нощ,

във мигове на звездна безметежност,

родени от космическата мощ.

Оставаш моя рицар без доспехи,

последен клетвен залък, тишина,

онази вяра тлееща във всеки,

сред тихата безкрайна синева.

Със теб летя далечна и немирна,

разтворила докрай сетивността,

прегръщаш ме - вълшебна и ефирна

и само с мен откриваш мъдростта.

Изтича времето през общите ни мисли,

превръща се във вятър и мечти,

преплетени са етерните пръсти,

усмивките ни пълни със лъчи.

Оставам в теб – невидима камбана,

която по пътеките звъни,

единствено от тебе съм разбрана,

дори, когато много ме боли.

И чакам оня миг да се завърнем

във нашите магични светове,

в една любов отново да пребъдем

по старите щастливи брегове.

20.06.2018г.

Елица

*****

Вълшебна песен...

Вълшебна песен…

Във тебе се оглежда светлина,

изпратена от белите ми мисли,

поглъщаш я на глътки в тишина,

заключен във очите ми лъчисти.

Пътувам по безкрайния си път,

душата ми безоблачна се скита,

красиви птици вечно я зовът,

а слънцето задъхано я пита,

дали ще се завърне на брега,

запазил милион щастливи тайни

и звездната ни нежност във мига,

роден във дълбините ни омайни.

Напредвам бавно. Ти си тъй далеч

и строги правила ни закаляват,

но имам вяра с истина и меч,

че честните докрая оцеляват.

Една любов за вечност ще гори,

пречистена отново ще изгрее,

а в общите ни атомни следи,

вълшебна песен вятърът ще пее.

19.06.2018г.

Елица

*****

Далечен свят...

Далечен свят…

Намества се у мен реалността,

кръвта във капилярите ми скита

и все си мисля тихо за пръстта,

за оня миг, когато ще съм скрита

във земните притихнали недра,

докрай решила всичките въпроси,

на моята невидима съдба,

летяща все по трудни коловози.

Смехът ми ще остане синева,

отново ще съм атомна и вечна,

разперила невидими крила,

римувана ще бъда със безбрежна.

И ти ще бъдеш вятърно със мен,

огромна обич пак ще ни преплита,

от моята безкрайност озарен

душата ти със мен ще е обвита.

В далечен свят красив ще се родим,

безсмъртието пак ще е посока,

мечтите си докрай ще претворим,

в една сакралност светла и дълбока.

18.06.2018г.

Елица

*****

Търсеща душа...

Търсеща душа…

Във моето поле красиво,

протягам към простора аз ръце,

сърцето ми потрепващо щастливо,

ме пари със усмивка на дете.

Житата пеят свойте звездни песни,

обличат ме във рокля от дъга,

по пътища измислено нелесни,

търкулват мойта крехка свобода.

Аз боса тичам скрила необята,

на вечната си търсеща душа,

разперила неистово крилата,

след хиляди копнежи все летя.

Една любов ме пази съвършена,

превръща ме във огън и във стих,

дълбоко в мене тлее съкровена,

безкрайността във нея аз открих.

Орелът следва моята посока,

и всяка нощ потъва вътре в мен,

горчива нежност атомно дълбока,

следите ни разделя всеки ден.

Но вярата остава наша стража,

през хиляди потоци светлина,

в безвремие накрая ще разкажа

как Феникса изгря сред тишина.

18.06.2018г.

Елица

*****