Затворен път…

Затворен път…

Затворен път те води все към мен,

в очите ти зората се усмихва,

един копнеж далечен съкровен,

в сърцето ти неистово притихва.

Забраната е ясна и трепти,

пространствата докрайно нажежава,

но моята душа за теб блести,

съмненията тя изпепелява.

И дишаме разтворили криле

в надземното космическо пространство,

защото теб те има съм добре,

повтарям ти със кротко постоянство.

И следваме посоката напред,

в доброто с вярата ковем победи,

една любов е вятърен ответ,

на мислите ни огнени комети.

28.09.2018г.

Елица

*****

Вътре в мене…

Вътре в мене…

Прибирам вътре в мене есента,

заключвам я със огнена подкова,

а после боса скитам под дъжда

пречистена и някак нова.

Небето ме сподиря и трепти,

улавя мойте мисли съкровени

с парче от облак тихо ме топи,

посоките ми сбрало тънкостенни.

По своя път досбъдвам любовта,

във вятъра, във птиците, в полето,

кипи до нажежено все кръвта

от мислите за теб и за морето,

за дивната изправена скала

и порива копнежен на сърцето,

търкулнат по пресечки на ума,

оставящи печати по лицето.

За две минути вливам вътре в теб

аз спомен за забравената нежност,

дочувам твоя атомен ответ –

очакване в космичната безбрежност.

Доначертавам кръг във мъдростта,

във който всички тайни избледняват,

накрая се превръщам във дъга

мечтите ми в която оцеляват.

27.09.2018г.

Елица

 

*****

Веднъж...

Веднъж…

Попита ме веднъж небето

„Обичаш ли го?“, казах просто „Да“

и взе да бие пламенно сърцето,

във тихата прозрачна синева.

Душата ми облечена във птица,

последва стъпките му във нощта,

а звездната космическа зеница,

във приказка превърна любовта.

Сега вървим обвързани от нежност

по старите пътеки над света,

живея в него – синоним на вечност,

а той е моя рицар със крила.

Съдбата си когато преобърнем,

ще се завърнем силни у дома

и пак безсмъртни знам, че ще пребъдем

преплетени докрай със радостта.

Плеядите са нашата родина -

един далечен и жадуван рай,

една мечта със жар неутолима,

досбъдната във общия безкрай.

26.09.2018г.

Елица

Кръговрати...

Кръговрати…

Редят се мислите във вертикален ред,

на рафтове от минало заспиват

и свойта мъдрост стелят те навред,

бездумно между думите попиват.

Тренират нашта сила за живот,

изпъват вени, пукат капиляри,

надеждата пленяват за залог,

във дните ни от хаос разпиляни.

Разсейваме се. Стене любовта

запратена далеч във дълбините,

измамно ни намига радостта,

ала зовът за вечност висините.

След залъци горчиви тишина

телата ни обгръща като яма,

забързана пристига и смъртта,

от времето разбито призована.

И ставаме частици синева,

искра от Бог запалена в небето,

а нашата усмивка и гласа,

политат звездни нейде над морето.

Завръщаме се в капки тъжен дъжд,

в акорд от песен, в лунния отблясък,

животът пренаписан отведнъж,

в следите ни изтича като пясък.

26.09.2018г.

Елица

*****

Бележка: Често докато слушам песничката на Linkin Park "Leave Out All The Rest" пиша разни нещица... за живота, за смъртта, за любовта, за мястото на всеки от нас в цялото, за пътя ни, за трудностите, за прошката и куп други на пръв поглед дребни неща, които обаче правят пътуването Живот тъй вълнуващо прекрасно... Дано това, което излезе днес ви допадне... Не знам дали е стих или по-скоро малко стихотворни размисли докато слушах Честър...

Eли