Забравя ли се първата любов...
Забравя ли се първата любов -
онази платоничната и нежна,
шептяща със вълшебен словослов
напомнящ само, че ще бъде вечна.
Дори да е начупена с лъжи,
брутално поругана и разбита,
дълбоко в теб остава да гори,
от всички хули и обиди скрита,
защото тя е чиста като стон,
преминала през Космоса комета,
напомняща за вятърен синхрон
там някъде - при седемте небета.
Тъй тази обич чака светъл час
за теб отново тихо да изгрее,
отново да си в кротката и власт,
усмивката и в тебе да запее.
Дослучва се. Години сто,
когато във наземното изминат
ще преплетеш с любимата стебло,
защото птиците по две отлитат.
22.10.2023г.
Елица Бояджиева
