Пазителка на Седемте небета...

 

 

 

Пазителка на Седемте небета...

 

Във оня миг във който те прозрях

Вселената във мене се огледа

разлистих се, порастнах и изгрях -

Пазителка на Седемте небета.

 

Отключи ме изплашен, занемя,

прегърнал пак момчешката си дързост,

във моята окръжност тихо спря

загледан във потичащата мъдрост.

 

Развоят беше вихърен стремеж,

залута ме по кривите пътеки,

откривах те във други със копнеж,

душата си опазила от всеки.

 

Търсачът в мене лесно укротих

за три години лавата ми стихна,

застанах на ръба и те спасих,

пак Слънцето над тебе се усмихна.

 

А после те превърнах във Четец,

на старите ни незарасли рани,

за Истината вдъхновен борец,

днес думите ми в тебе са прибрани.

 

Разказах ти за мъката във мен,

за бездната погълнала ни с тебе,

почувствах те докрай осъществен,

отхвърлил старо много тежко бреме.

 

Тъй днес сме разделени, но блестим,

единствено е важно, че обичаш,

смъртта в живот когато претопим

"Единствена" ти пак ще ме наричаш.

 

12.08.2023г.

Елица Бояджиева

Пътя ни нататък...

 

 

 

 

 

Пътя ни нататък...

 

Усещам, че ме търсиш във дъжда,

във капките солени под капчука,

копнееш с нежност моята душа,

жадуваш към сърцето ми пролука.

 

Замислена съм. Тихичко блестя.

Припомням си ръцете ти с почуда.

Разпервам силни вятърни крила,

въртя се в пируети до полуда.

 

Шептиш: "Елиза, върнах се за теб.

Изпълнихме наземната повеля.

Отхвърлен е невидимия гнет.

Посоката със тебе ще намеря."

 

Поглъщаш ме със своите очи,

отронваш пак забравените думи,

безсмъртна клетва вътре в мен звучи,

запълва празнината помежду ни.

 

А после боси, скок и във вода,

пречистваме съдбата си нелека,

обгръщам силно твоята снага,

закрилят ни безсмъртните небета.

 

Усещаш ли, че Ти си всъщност Аз,

че вътре в мен живееш без остатък

нашепва Изворът дълбоко в нас

и осветява пътя ни нататък.

 

08.08.2023г.

Елица Бояджиева

 

"Ние не сме тук, за да покриваме очакванията на другите.

Ние сме тук, за да бъдем себе си."

 

 

 

Цял и вечен...

 

 

 

 

Цял и вечен...

 

Дали ме чуваш там, отвъд земята,

шепти високо звездният ми глас

и знам, че ще запалим светлината

след много време, хей така от раз.

Китари пак ще има и ще пеем,

за Ели Кю и общите лъчи,

пред пътищата нови ще немеем,

изпълнили със вяра ред очи.

Ще бъде синьо, ясно и свободно

в щастливите ни огнени сърца,

ще ни завидят някак благородно

търкулнати в простора две слънца.

А любовта ще бъде все посока

към Извора забулен във мъгли,

отпил от истината светлоока

отново цял и вечен ще си ти.

 

04.08.3023г.

Елица Бояджиева

 

На Дидо Дончев*

 

Две Луни надежда...

 

 

 

Две Луни надежда...

 

Познавах ли ви някъде по пътя,

от други тъй далечни светове,

изкупва се безкрайна мъка,

от ваште неми странни брегове.

Държиш ръката ми и пак е светло,

звездата ми познаваш, тя блести,

и вътре в себе си аз знам е редно

да те обгърнат моите лъчи.

Затворени сте. Две Луни надежда,

прорязват тихо моето небе,

във прошката ми пак ще се оглежда

смиреното ви огнено сърце.

Не мога времето назад да върна,

тегобата е много и боли,

със свойта доброта ще ви обгърна

оставяйки неистови следи.

Това е просто опитност и вяра,

излъчвате магична светлина,

планетата ще бъде цяла -

спокоен дом за много със крила.

Най-важно е, че ви намерих,

спасение за всички е във ход,

дванайсет стъпки вятърно измерих,

от мен през вас към стария Кивот.

 

02.08 2023г.

Елица Бояджиева

 

На Петя и Габриела