Моят храм е мъдростта....

 

 

Моят храм е Мъдростта….

 

Вървях насън към теб и все към теб

ръцете си простирах през небето,

припомнях си аз двадесети век

и тихата усмивка на сърцето.

 

Далечни длани във безлунна нощ,

и бяхме с теб невидими герои,

събрани от избухналата мощ

на хиляди замислени порои.

 

Премина през живота ми стрела,

във теб оставих светъл отпечатък,

а после пък прегърнала мига,

аз продължих по пътя си нататък.

 

Усмихвах се на слънце и мечти,

за някой се превърнах във любима,

но съхраних във моите очи,

история от минало щастлива.

 

И всичко знам се случва все по план,

вървя напред и знам, ще оцелея,

а вятърът в косите ми побран,

помага пълноценно да живея.

 

А моят храм ще бъде мъдростта,

и вярата ми в Пето измерение,

ще се завърнат моите крила

с душа и тяло в цветно единение.

 

19.04.2022г.

Елица

 

Звездобройци...

 

 

Звездобройци....

 

Обичам да заспиваш все до мене

а после в сънищата да броим звезди,

да спираме забързаното време,

досбъдвайки в реалното мечти.

 

Изпитвам благодарност, че те има,

че винаги си моя светъл лъч,

оставам твоя вятърна любима

все скитаща сред пролетната глъч.

 

Без думи те разбирам и се рея

по нашите пътеки сред поле

и зная този път ще оцелея,

защото съм във твоето сърце.

 

Прегради няма в тази наша обич

разкривам ти се цялата до кост,

а после завъртяла своя обръч

със двете ни души изграждам мост

 

и той се ширва много на далеко

през източното слънчево небе,

отнася ме към тебе някак леко,

към двете ти копнеещи ръце.

 

Ще си останем свързани за вечност,

най-близки в този свят на суета,

а моята нестихваща безбрежност

за тебе ще отключи мъдростта.

 

01.04.2022г.

Елица

 

Обичам те, Жоро!

ЧРД!!!:)

Ели

 

Априлски облак….

 

  

Априлски облак….

 

Априлски облак в костите запя

и всички мои тайни ми разказа,

а после дъжд вълшебен се изля,

далечна вечност в него се показа.

 

Играх на обич с моето момче,

в ръцете му усетих много нежност,

почувствах се неистово добре,

прегърнахме се двамата в безбрежност

 

и полетяхме в синьото небе –

два пламъка с копнеж по светлината,

той се закотви в моето сърце,

а аз засветих силно в тъмнината.

 

Тъй стана чудо – птицата във мен

крилете си разтвори и замина,

закле се, че ще бъде вечен ден,

в магичната съдба на четирима.

 

Търпението ражда чудеса,

прошепнах им във сънища омайни,

последваха ме тихичко в гласа

и в стъпките ми в огън изковани.

 

Започна нов жадуван епизод

от старата написана повеля,

насочихме се към забравен брод,

спасение във който ще намеря

 

за нашите изстрадали души –

души на войни в земната реалност,

за нас накрая Бог ще разреши

в едно да слеем нашата сакралност.

 

04.04.2022г.

Елица