Powered By Blogger

сряда, 28 август 2019 г.

В Чифлика...




Озовахме се без предварителен план на страхотно местенце - хотелски комплекс "Галакси" в курортен комплекс Чифлика до град Троян. Има два хубави минерални басейна и чудесна природа. Настанени сме на вторият етаж в едни къщички в комплекса. Стаите ни са точно над единия басейн - стая "Ливърпул" и стая "Дъблин". Релаксираме чудесно. Преди обедите си правим малки екскурзийки с колата до близки местенца, а следобедите плуваме в басейна и си почиваме. Започвам да се усещам като нов човек. Цялото натрупано през последните 4 месеца  психическо и физическо напрежение се смъкна. :) Написах 3 стиха. Музата ми ме споходи на 27.08. в 1.40 през нощта. Станах, изписах думите в бележника си на телефона, успокоих се и заспах. Усещам се прибрана в себе си. Емоциите, които ме държаха в плен 8 години са овладяни. Все още усещам силно любовта, но ще продължа успешно да я трансформирам в творческа енергия. А Той се е захванал с поредния си творчески проект. Стискам му палци и се надявам да не захвърли нещата, като предните 5 пъти, независимо пред какви трудности ще се изправи. Имам нужда след време да видя, че е станал по-силен и последователен. Моята подкрепа ли? Ще я усеща винаги във вятъра, който му роши косите и в стихчетата. След лятната отпуска ме чака много усилена работа в реалността - обучението по ТЕС, обучението по английски език, писането в срок на всичко на работа, защото искам догодина успешно да се сдобия с отлична атестация и ранг ВКС, участието в конкурса, и дано най-накрая ми остане време да сортирам стиховете - може би е хубаво да издам книга със стиховете за мама, за съпруга ми и общите за любовта и може би поне две книги, за любовта между Пламъците близнаци. Вярвам, че стихчетата ще помогнат и вдъхновят много пробудени Пламъци близнаци. Моето пътуване в тази история продължава, но вече не съм Преследвач. Пуснах контрола и намерих вътрешен мир и спокойствие. В реалността ми продължавам непрекъснато да се сблъсквам със синхроничности. Виждам непрекъснато еднакви или огледални числа - на регистрационни номера на коли, на циферблата на часовника, на километража на колата, на рекламни брошури. Винаги, когато видя подобни синхроничности си повтарям на ум четири утвърждения. Така ги изпращам във Вселената и се надявам тя да ми ги върне сбъднати. И друго - научих се да изпитвам ежедневна благодарност най-вече за присъствието на съпруга ми в този живот. Той е най-голямата ми подкрепа, човека който ме поставя на първо място и на чиято безусловна любов ще се радвам докато съм жива, а после и отвъд. На всички хора, които имат досег с моя свят пожелавам да имат такава любов - безрезервно силна и вечна, неподвластна на време, трудности и обстоятелства. Той е изключително силна душа и ръка за ръка с Него в реалността и аз се чувствам силна, равновесна и спокойна.  След като се приберем ще сложа още снимчици от посещенията в Троянския манастир и Ловеч, може в петък да минем и през Крошуна. Това беше обещаното включване в средата на втората седмица от отпуската ми.
Бъдете здрави, приятели и ценете всеки прекаран с любимите ви хора миг!

Ели

петък, 23 август 2019 г.

Отпуска...




Привет на всички приятели, които наминават в блога! Какво правя ли? Ами почивам си активно. Пет дни вече си поспивам до към 11 часа преди обяд и възстановявам лека полека изчерпаните си енергийни сили. После ходя на обедна разходка до центъра, хапвам и пийвам кафе с Жоро, а след това поемам обратно към вкъщи. Следобедите също ги изкарвам в леглото сгушена с интересна книга - "Пчелата" на Оура Лов - Библията на пламъците близнаци, както ми каза Иглика. Вечер ми е най-хубаво - след като хапна изкарвам по 2 часа на шезлонга в градината под звездите и си размишлявам над моите си неща, медитирам, пиша с приятелките в Месинджъра. И така лека полека почти мина първата седмица от отпуската ми. Снимката горе е от събота (17.08.). Жоро ми вдигна адреналина - качи ме на мотоциклета и ме вози до Кранево, за да се видя с кръстницата от Етрополе. Беше супер - вятър в косите, натрупаното психическо напрежение се смъкна за отрицателно време. Пък се и стъкнах с мото екипа си. Суперско беше. Малко си почивам от писането на стихове. Прибрала съм се в себе си, но енергията ми работи. Непрекъснато сънувам пламъка близнак. На вътрешното ниво постоянно работим активно - разследваме, шпионираме, събираме информация, спасяваме души... В рамките на 2 седмици сънувах 4-5 сънища с него. Енергията ми бушува. Мъча се да я овладея. Трудно ми е. Заради липсата на контакт в 3д. Усещам емоциите му, чувствата му. Но ми се мълчи. В сряда беше тежко - световъртеж, замъглено виждане, втрисане на цялото тяло, усещане за топло и студено едновременно. Тази нощ безсъние до ранните часове на зората. И тъй. Пътуване напред и нагоре. В края на следващата седмица ще споделя как е минала средата на отпуската. За сега съм във фаза Моят дом е моята крепост. Стигнах до извод, че в отношенията с пламъка близнак съм в режим Surrender. И се чувствам добре. Дълъг път изминах. Още дълъг предстои, но се чувствам силна, балансирана, здрава и изпълнена с любов. 
Бъдете здрави, приятели!

Ели


четвъртък, 15 август 2019 г.

Войнишкото във мене…




Войнишкото във мене…

Войнишкото във мене все говори,
пресрещаш го със твойта топлина
и двама скитаме в безкрайните простори,
посипвайки от нашта светлина.

Редят се  битки, сила и надежда,
въртя рапирата във тишина,
една любов отново се процежда,
през нашите невидими крила.

Земята страда. Плаче и ни пита
дали ще се завърне радостта,
във безизходност някак си обвита
пробужда наште древни сетива.

И пак сме армия – безсмъртна стража
в шептящата Вселенска синева,
за кой ли път аз знам че ще докажа –
магическа е нашата съдба.

Отново победители ще бъдем,
а победените ще са в разпад,
в Плеядите накрая ще се върнем,
постигнали кармичния обрат.

15.08.2019г.
Елица



*****

вторник, 13 август 2019 г.

Гласът на тишината….




Гласът на тишината….

Дали съм твоя времето ще каже,
чуй вятъра нашепва в самота,
една красива чайка ще разкаже,
за моята изстрадана съдба.

И смело все по пътя продължавам,
подпряна във гърба от песента,
във твоя поглед тихо се смалявам,
бездумна крача пак към есента,

а в нея се оглежда твоя образ –
попива във кръвта ми и в дъха,
на старото безвремие си отглас,
на хиляди мечти и на смеха.

Страхувам се. Една жестока рана
в дълбокото ми пари и боли,
от тебе съм единствено разбрана,
но сме далечни в земните си дни.

Превръща се поезията в огън,
ний двама с теб сме негови лъчи,
отново в себе си усещам вопъл,
изтръгнат от гърдите ти в зори.

Ще ме достигнеш, пее синевата,
отново ще сме тримата в едно,
след нас ще се посипе тишината,
на нашето магическо стъбло.

13.08.2019г.
Елица


*****

понеделник, 12 август 2019 г.

На високо…





На високо…
                           
                            на Ж.

Небесна шир. Държиш ме за ръка
и името ми тихичко повтаряш,
със нежност галиш мойте сетива,
вратата към безкрайното отваряш.

Усмихвам се. Тъй близо си до мен,
снагата ми с копнежа си обгръщаш,
от моята сакралност озарен
в една звезда отново ме превръщаш.

Аз все така съм силна светлина
и пазя нашто неделимо цяло,
във моите невидими крила
безвремие отдавна се е спряло.

А любовта ни – тя е все компас
на общата нестихваща надежда,
„Ще оцелеем“ шепне моя глас,
а после на високо те отвежда.

12.08.2019г.
Елица

сряда, 7 август 2019 г.

Издигане...




Издигане…

             „неизбежното
                             трошащо настояще...“
              Out

Със устни тебеширени целунах,
тъгата ми изхвърлена през рамо.
Дали Да бъда тихо се вълнувах
във центъра на времето поспряло.

Загледах се във миналите стъпки
и пак докоснах старите си клетви,
побиха ме неистовите тръпки,
на куп мечти заключени във клетки.

Прегърнах настоящата си същност,
разбрах, че силата от мен извира,
написах на дланта си просто „Мъдрост“,
а после продължих да се издигам.

07.08.2019г.
Елица