Да простиме...

 

Да простиме...

 

Аз дълго търсих цветния ти глас

удавен във реките от мълчание,

и истината търсех вътре в нас,

пречупена през нямото страдание.

 

Опитвах някак да те разбера,

да те изпия с костите си слята

и спазила Вселенски правила,

напредвах във кармичната отплата.

 

Шептях ти много нощи, много дни,

разказвах ти за старото ни време,

за нашите прекършени съдби,

причините за тежкото ни бреме.

 

Незнам дали докрайно ме разбра

във тази обич пяла във кръвта ми,

дали сънува моята снага

и силата безкрайна на духа ми,

 

но днес е бездна тежка между нас,

далечна съм, но вътре в тебе близка

и зная, че ще бъдеш в мойта власт

от хулите на времето пречистен,

 

защото вечността е наш завет

към нея като птици се стремиме,

той пътят ни отворен е напред,

ала за туй е нужно да простиме.

 

31.01.2022г.

Елица

 

Разговор със сърцето...

 

Разговор със сърцето...

На кръстопът застанах с вяра

отчупих малък къс небе,

във много битки оцеляла

ме срещна моето сърце.

То тихо смело проговори

поглеждайки във мен с очи:

"Вървя със теб в безброй простори

и пазя твоите лъчи.

Ти Извор си, и брод, и вечност,

звезда от древни времена

изваяна си от човечност

по много стари правила.

Самичка скиташ рой години

и пренаписваш мъдростта,

в ръцете ти са се стаили

ескизите на любовта.

Аз зная много ти изстрада,

но се запали твоя плам,

завинаги ще бъдеш млада

в живот щастлив, необуздан.

Реката в теб тече с посока,

а разумът ти е водач,

душата ти все тъй дълбока,

раздипляш нежна всеки здрач.

Реди се пъзелът, не спира,

редува действие с антракт,

а вътре в тебе все пулсира

един магически контракт.

Обели зная коленете,

преви снагата си на две,

шептя без глас на ветровете

и бе разплакано дете.

Горчивка тежка ти понесе,

към теб грешаха, но уви,

тъгата си напред отнесе

със прошка в своите следи.

Но туй потребно беше, мила,

за да се върнеш във света

и пак да светиш неранима

и през деня и през нощта.

Нарастна в тебе добротата,

запяха твоите крила,

отново с тебе светлината

безсмъртието изкова.

И зная всичко ще пребориш

финалът пак ще е Любов,

врати към Рая ще отвориш

за нов божествен благослов.

А аз ще бия вътре в тебе

за радост на деди, деца,

ще спре забързаното време

за всяка огнена душа."

Изслушах аз сърцето мило

и лекокрила продължих

припомнила си пак щастливо,

че СуперНова се родих.

24.01.2022г.

Елица